Маргьорит Дюрас казва: „Знам, че не дрехите правят жените по-красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпоструващи накити. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят“.
А ние, жените сме свикнали да мислим много по тази тема. Превърнали сме я във фикс идея, около която малкият ни свят често се върти. Кое е това, което ни прави забележими и къде трябва да търсим сексапила?
Виждала съм ужасно красиви жени с изпразнен от съдържание поглед и очеваден нулев интелект. И прилично невзрачни, обикновени на пръв поглед момичета, провокиращи любопитството ти до полуда. И ако трябва да отговорим при коя от тези две породи сексапилът е налице, това определено ще е втората.
Свикнали сме да слагаме равенство между сексапила и външния вид. Истината обаче е, че няма по-тъжен сексапил от този, който се изчерпва само с опаковката.
Говорим си за...
Критериите стройна, слаба, висока, руса и с голям бюст са чиста проба псевдо чек лист. Консуматорската употреба и принципът „нещо неангажиращо и набързо“ обезцениха женската уникалност и я превърнаха в набор от псевдо качества, които чекваш с „Like“, „Dislike“ и „трае се“.
До момента, в който не ти омръзне и не преминеш на следващия обект за бърза консумация.
А истинският сексапил не е производна на външния вид. Слаби ли сме, дебели ли сме? Грозни ли сме, красиви ли сме? Той няма нищо общо с начина, по който изглеждаме. Не, няма! Повтарям – НЯМА!
Той не е в мерките 90-60-90. Не е във вафлите в косите, нацупените устни или тясната рокля. Той е свободно разрошената ти коса. Искреният смях. Бързата мисъл. Умният въпрос. Матиращият отговор. Влудяващата опърничавост. Откровената самоирония. Смелостта, с която заявяваш себе си.
И всяка твоя пулсираща женска фибра, точица и запетая. Той е в съвършените несъвършенства. В огъня в очите.
Онази искра, която неусетно пали пожара, без въобще да разбереш как и откъде се е появила. Може и да няма дефиниция. Знаеш само, че жегва нещо в теб. И не те интересува дали усмивката е перфектна или е с няколко килограма отгоре.
Защото си открил онази вътрешна провокация, която прави една жена неустоима. Не са дрехите, не са мазилата, не са дори плочките на корема ти.
Въпросът наистина е някъде другаде. Някъде там, между пламъка, несъвършенствата и позабравената уникалност на жената.