...и за обичта на хората към един режисьор
При все шума, вдигнат около номинациите за „Оскар“, умножен десетократно у нас заради честта, оказана на сънародничката ни Мария Бакалова, номинирана в категорията за поддържаща женска роля, няма съмнение, че не те бяха най-дискутираната тема в света на киното миналата седмица. Обект на далеч повече очаквания, разговори, критики и похвали сред филмовите фенове по света бе „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ – и с основание.
Грандиозният, четиричасов епос за най-прочутите супергерои на DC Comics – и двамата най-прочути супергерои в света изобщо, Батман и Супермен – излезе в платформите HBO Go и HBO Max след няколкогодишна епопея около създаването му. Развитието и завършекът на тази епопея са от огромно значение за бъдещото развитие на филмовата индустрия, а в ядрото ѝ е далеч по-лична, истинска история.
„Лигата на справедливостта“ бе заснет през 2016 година от режисьора Зак Снайдър, творец с подчертано индивидуален, авторски почерк, който поляризира света на киното с филма „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, оплют от някои и възхваляван от други за своя мрачен, реалистичен тон и комплексно повествование. Процесът на заснемане бе придружен от много спекулации за реалното бъдеще на проекта.
Тези спекулации кулминираха в началото на 2017 година с оттеглянето на Зак Снайдър от режиьорския стол и наемането на Джос Уидън – режисьор и сценарист с по-хумористична и семейна творческа ориентация – за завършването на постпродукцията на филма и за заснемането на допълнителни сцени. Причините за крайно необичайната смяна на режисьора по средата на процеса бяха две.
Първата бяха очевидните търкания между Зак Снайдър и студиото Warner Bros., отчаяно опитващо се да изкопира успеха на Marvel Studios, пожънали фантастични финансови печалби със своите супергеройски филми, изпълнени с шеговити реплики и оптимистични герои. Решен да направи филм за по-зряла аудитория и с по-сериозни художествени амбиции, Снайдър очевидно не се вписваше в шаблона, в който продуцентите му се опитваха да го натикат.
Втората бе коренно различна и много по-лична. На 12 март 2017 година излезе новината, че, едно от осиновените деца на режисьора – дъщеря му Оутъм – се е самоубила. След като в продължение на два месеца Снайдър, по своите собствени думи, се опитва да удави мъката си в усърдна работа по „Лигата на справедливостта“, Warner Bros. решават да го сменят с Джос Уидън.
Лентата в крайна сметка излезе на екран през ноември 2017 година и се превърна в пълен финансов и критически провал. Смяната на режисьора по средата на продукционния процес доведе до абсурдни стилистични несъответствия както в рамките на самия филм, така и между филма и предшествениците му, „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ и „Човек от стомана“.
Феновете на Снайдър отреагираха мигновено. Броени седмици след премиерата на „Лигата на справедливостта“, в Интернет вече имаше онлайн петиции с десетки хиляди подписи за това Warner Bros. да пуснат режисьорската версия на филма. Към усилията на феновете се присъединиха и самите актьори от филма – Бен Афлек, Гал Гадот, Езра Милър, Рей Фишър и Джейсън Момоа.
В крайна сметка от решаващо значение за успеха на начинанието, което се проточи с години и придоби почти митични мащаби с постоянни спекулации за това дали режисьорската версия на Зак Снайдър изобщо съществува, се оказа създаването на платформата HBO Max. Студиото Warner Bros. реши да даде зелена светлина за завършването на филма от оригиналния му режисьор и за пускането му по новата платформа с цел привличане на абонати.
След около осем месеца постпродукция, завършване на визуални ефекти и дори заснемане на няколко допълнителни сцени за лентата с членовете на оригиналния актьорски състав, филмът най-после видя бял свят миналата седмица. „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ е смайващ, епичен и завладяващ филм, поправящ на практика всеки от недостатъците на лентата, която гледахме с разочарование през 2017 година по кината.
Но встрани от безспорните си художествени качества, завършеният проект е паметник на обичта: обичта на феновете към Зак Снайдър, обичта на самия режисьор към героите му и обичта на един все още тъгуващ баща към покойната му дъщеря. Финалните надписи на лентата започват с думите „За Оутъм“.
И за разлика от многото пъти, в които подобни случаи са били използвани от холивудската машина за пари за маркетингови цели, тук това не е така. Филмът е посветен на покойната млада дъщеря на режисьора по повече от един начин. На първо място, самата тя е била огромен фен на комиксите и поддръжничка на баща си, що се отнася до начинанията му като режисьор на комиксови адаптации.
Снайдър неколкократно говори за нейната подкрепа и големия ѝ интерес към филмите му в интервюта преди премиерата на „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“. Но още по-впечатляващи от посвещението на филма в нейна памет бяха действията на феновете по време на кампанията им лентата да види бял свят.
През 2019 година те събраха десетки хиляди долари дарения в полза на Американската фондация за превенция на самоубийствата по собствена инициатива, без намеса на никакви институции или компании, в памет на Оутъм Снайдър. Самият Зак Снайдър многократно похвали дарителите за техните действия и към тях са отправени специални благодарности във финалните надписи на филма.
В крайна сметка колективният успех на подобно онлайн движение може да е индикация за бъдещето на киното. Социалните мрежи и Интернет позволяват на аудиторията да заявява директно пред филмовите студия какви филми иска да гледа и да настоява за тяхното създаване. Изходът от конкретната ситуация е пример за истинска демокрация в действие в света на седмото изкуство.
И предвид факта, че става дума за Лигата на справедливостта, не следва никой да бъде изненадан, че в крайна сметка бе въздадена именно... справедливост. „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър“ безспорно си струва гледането и отделените часове пред екрана, но ще се запомни завинаги като символ на решимостта и обичта, надмогваща тъгата.
Прочетете още от Георги Петров:
- Edna истинска звезда на 38: Емили Блънт, най-талантливата актриса на своето поколение
- Мария Бакалова и наградите „Златен глобус“ – повод за гордост ли е номинацията на българката?
- Изгревът на Педро Паскал – най-популярният латино актьор в света в момента
- Edna филмова икона на 57: За големия Никълъс Кейдж и подценения му талант
- Кралете на киното, които изпратихме през 2020 година
