Днес актьорът Майкъл Фасбендър навършва 44 години и по този повод ви припомняме този текст от 2017 г. в негова чест!
Независимо дали играе британец, евреин, американец, шотландец или андроид, независимо дали ролята му е главна или поддържаща, независимо дали има свръхестествени способности, просто чифт револвери или играе реална историческа личност, той винаги успява да изпъкне в очите на зрителите.
Доказал го е в касовите поредици „Х-Мен“ и „Пришълецът“, в трилъри и уестърни, в драми и номинирани за „Оскар“ филми. Способността му да променя фигурата, излъчването, тона и акцента си го правят превъзходен актьор; студените му сини очи и заблуждаващо мекият мъжки глас, характерни и винаги разпознаваеми, го правят суперзвезда.
Последните две качества са го направили и текущата половинка на носителката на „Оскар“ Алисия Викандер. Нужни ли са ви още причини, за да почетете малко за някои от най-добрите роли на Майкъл Фасбендър преди премиерата на новия му филм по кината? Въпросът е реторичен.
Изборът на критиците: „Глад“, „Срам“ и „12 години робство“
Вероятно изглежда като евтин трик да започна списъка с три филма наведнъж вместо с един, но няма съмнение кои са най-високо оценените от критиката роли на Майкъл Фасбендър. Трите му превъплъщения под режисурата на Стив МакКуийн са му донесли аплодисменти от публиката на редица фестивали, похвали от множество критици и серия от номинации за престижни награди.
С „Глад“ от 2008 година и ролята на реално живялия стачник Боби Сандс актьорът на практика поставя за първи път името си сред дискутираните за номинация за „Оскар“. Разтърсващата истинска история за гладната стачка в Ирландия през 1981 година смайва аудиториите с дързостта и емоционалното си въздействие, но дори тя бледнее пред „Срам“ от 2011 година, втория проект на Фасбендър и МакКуийн.
В ролята на нимфомана Брандън актьорът създава първият реално болезнен, лишен от всякаква комичност мъжки образ в холивудското кино с подобно психическо отклонение. Нюансираното му превъплъщение, изразено в премерени мимики и пълен самоконтрол в невероятно дръзки сцени с много голота, провокира възторжени отзиви навсякъде и възмущение единствено от факта, че не получава номинация за „Оскар“.
Признанието идва едва за ролята на Фасбендър в „12 години робство“ през 2013 година, третата му колаборация с режисьора МакКуийн, в който актьорът изиграва садистичен робовладелец в пълен противовес със съчувствените портрети на двамата гореспоменати герои. Засега не е ясно дали актьорът и режисьорът ще работят заедно отново, но дори това да не се случи повече, благодарение на творческата си симбиоза и двамата вече са се утвърдили като големи имена в киното.
Изборът на автора: „Макбет“
Шекспировата история за Макбет е адаптирана в десетки варианти на киноекрана и на театралната сцена, а ролята е изиграна от някои от най-бележитите актьори за всички времена. Е, оставете на режисьора Джъстин Кърцъл да направи най-впечатляващата визуална филмова адаптация на класическата пиеса и на Майкъл Фасбендър да се запише сред въпросните бележити актьори със своята интерпретация на шотландския крал.
Актьорът предава потъването в Макбет в дебрите на лудостта с приковаващо за екрана представяне, изпълнено с автентична емоция и звездно обаяние от начало до край. Филмът е изграден изцяло около него, макар и достойна за похвала да е и играта на Марион Котияр в не по-малко трагичната роля на лейди Макбет. Прибавете към това експресивната и зрелищна режисьорска визия на Джъстин Кърцъл и налице е една от най-добрите Шекспирови филмови адаптации за всички времена.
Изборът на феновете: Поредицата „Х-Мен“
Ако „Глад“ през 2008 година прави Фасбендър фаворит на множество критици и за първи път го изстрелва в разговорите за награди „Оскар“, то поредицата „Х-Мен“ прави Фасбендър международна суперзвезда и му спечелва любовта на милиони фенове по целия свят. Актьорът наследява ролята на Ерик Леншър, по-добре познат като Магнито, от легендарния сър Йън МакКелън и прави персонажът свой по изключително впечатляващ начин.
„Х-Мен“ е ансамблова поредица, в която главните герои винаги са много, а основното художествено послание винаги е изведено колективно. Върколакът или Логан в изпълнение на Хю Джакман е едното от двете изключения от правилото с индивидуалистичното си поведение и дългото си бурно минало. Магнито винаги е другото.
Животът на персонажа, който неизменно пристъпва линията между амплоато на герой и злодей, е изпълнен със семейна смърт, драма, тъга и екзистенциално лутане. В ролята си Фасбендър персонифицира тези черти с авторитет, доза отчаяние и сдържан патос, който избликва единствено в моментите, когато е необходим.
Примерите изобилстват под формата на сцени във всички три филма, в които актьорът е играл емблематичната роля. А все пак не бива да пренебрегваме и далеч по-прозаичния факт, че изглежда адски готино, докато използва свръхестествените си сили и вдига във въздуха стадиони, подводници и прочие.
Бъдещето: „Снежният човек“?
Тази седмица по кината излиза подобаващо смразяващата мистерия по романа на Ю Несбьо „Снежният човек“. Майкъл Фасбендър ще играе главната роля на детектив Хари Хоул, който ще издирва сериен убиец в снеговете на Норвегия. Компания на Фасбендър ще прави елитен поддържащ състав, сред които ослепителната Ребека Фъргюсън, Шарлот Гейнсбург и носителя на „Оскар“ Джей Кей Симънс.
Дали филмът ще се причисли към най-добрите роли на Фасбендър след излизането си? Манонла Даргис, филмова експертка и критик за „Ню Йорк Таймс“, пише за актьора в ревюто си на „Макбет“, че „господин Фасбендър редовно се докосва до величието във филми, които дори не се доближават до него“. И в действителност няма причина да очакваме нищо по-малко от ролята му в „Снежният човек“, а и от който и да е от бъдещите му проекти.
