Александър Петров
- Знаех си, че така ще стане, но аз съм си виновна! Ти си толкова прекрасен, добър и мил, така ме е яд на мене си!
Точно в тази ситуация не можех да повярвам, че чувам това и й отвърнах:
- Ти май не разбра какво ти казах току-що... Вината е изцяло моя, как може да обвиняваш себе си? Дори се чудя как ти не късаш с мен, а се налага аз да го правя. Как изобщо все още не си ме изхвърлила от ТВОЯ апартамент!“
- Нее, не си ти виновен, много добре знам защо се случи всичко това и със сигурност не искам да се разделяме, искам да умрем заедно! Още сега!
Тя взе най-големия кухненски нож, който имаше в наличност, после заключи вратата, хвърли и моя, и нейния ключ (през рамо) през терасата и тръгна заплашително към мен с думите: „Ще сложа край на всичко това! Аз съм виновна за всичките си провалени връзки в последните години и когато най-накрая срещнах най-подходящия за мен в твое лице, нямам никакво намерение да изгубя и него!
- Ама, каква вина имаш ти? – вече щях да припадна от изумление – Не ме ли чу? Аз ти изневерих, алооо! Аз съм виновен, че нещата не се получиха, не ти. И свали тоя нож, моля ти се…“
- Няма да го сваля, ако не обещаеш, че ще останеш с мен!
- Ама, аз се виждах с друга жена през цялото време, докато бяхме заедно, как може още да искаш да си с мен?
- Говориш така, защото не знаеш какво се случи преди три години!
- Какво? Тогава ли изперка така? И го пусни тоя нож, че ще извикам полиция!
- Не! Преди три години животът ми се преобърна. Беше дъждовна нощ, когато се разхождах в парка. Просто имах нужда от въздух, взех си чадъра и излязох. Имаше облаци, които скриваха луната и нощта изглеждаше по-тъмна от обикновено. Тогава чух нещо. Не исках да повярвам, че е това, което звучеше, че е, но беше точно то. Кукувица. А знаеш ли какво означава, ако чуеш кукувица? Означава, че нещо лошо ще се случи! Усетих прилив на страх и адреналин едновременно. Тръгнах да тичам към вкъщи. И ето, че лошото вещание на кукувицата ме застигна точно 200 метра по-напред. Черна котка ми пресече пътя. От паниката се спънах и паднах. Почти бях убедена, че съм си счупила ръката, но си казах „Нищо, счупеното носи щастие“. Със сетни сили стигнах до вкъщи, отворих вратата и панически затърсих ключа за лампата. В суматохата без да искам отворих чадъра, който бутна огледалото в коридора, то падна и се пръсна на хиляди парченца. Знаеш ли това какво значи, а?“
Тука вече бях убеден, че не полиция, а цялата психиатрия трябваше да извикам.
- Седем години нещастна любов? – досетих се аз.
- Точно така, а остават още цели четири. За три години толкова мъже ме зарязаха, колкото парченца от огледалото не можах да преброя онази черна нощ. След като срещнах теб си мислех, че всичко ще е различно, но уви…
- Ама, ние се запознахме миналата седмица… - отвърнах предпазливо аз, убеден, че причината да я зарязват толкова често далеч не е в счупеното огледало.
- Аз съм си виновна, ако не го бях счупила, ти изобщо нямаше да ми изневериш! – кресна тя, а ножът в ръката й все повече се приближаваше към лицето ми.
- Вероятно си права – казах мистично аз – но имам решение на прокобата, която тегне над теб!
- Наистина ли? Какво е то? – сепна се тя.
- Чувала ли си поверието, че ако репортер в телевизионно предаване вземе нож от жена, всички проклятия, които тегнат над нея, се нулират?
Шансовете това да подейства бяха 50/50. За щастие момичето освен суеверно се оказа и тъпо и планът сполучи. Какъв е изводът?
„Който нож вади, репортер му го взима.“
