В Корана се казва, че Бог знае тайните на сърцата на хората и когато някой лъже. Бог вижда истината – онази истина, за която или се правим на слепи, или просто не ни изнася да изричаме на глас.
Способността да лъжем сякаш ни е вродена, сякаш е част от инстинкта ни за самосъхранение.
Разумът и чувствата са в непрекъсната битка помежду си, а лъжата е реферът, който ги поставя в състояние на привидно реми. Междунременно животът ни матира сам по себе си.
Съзнанието ни отличава от останалите живи същества на планетата. За разлика от животните, ние можем да избираме, като претегляме аргументи „за” и „против”. Подбудите да излъжем са от най-различно естество, а често не е необходимо да има някаква конкретна причина. Лъжата е като спорт, който не изисква специални физически усилия. Понякога е нужно да премълчим истина, за да заемем първото място в личната си класация за победа.
Лъжат ни от телевизора, от радиото, в интернет. Не е нужно лъжите да бъдат опашати. Ние добре разпознаваме троловете и чудовищата още от детство. Достатъчно е да ни бъдат сервирани невинно.
Приказките за възрастни по нищо не се различават от приказките за малки деца. Кумчо Вълчо, Котаракът в чизми, Пепеляшка и много други герои-лъжци от написаните истории за малки момиченца и момченца съществуват и днес. Измамата ще си остане основно средство за заблуда. Користните цели движат нашето изгубено човечество напред.
„Истината ви казвам” е библейски постулат, който към днешна дата звучи не само архаично, но и сякаш някак несериозно. Когато в съвремието кажем на някого „Истината е, че...”, по презумпция се готвим да кажем нещо невярно.
„Обичам те”, изречено преди първата глътка сутрешно кафе, също е твърде съмнително.
Най-красивите истории са пълни с измислици. Вероятно затова фантастичните филми ни носят такава наслада, особено когато са на 3D. Какво е въображението, ако не красива лъжа, която измества представата за скучната истина?
Ежедневно си разменяме лъжливи извинения за какво ли не. Способността да лъжем ни прави хора. Лъжата винаги е най-идеалното оправдание за закъснелите ни срещи. Спестените думи често ни осигуряват комфорт, който не би бил възможен ако тези думи бяха споделени с нашите близкиили с хората, от които зависи работата ни.
Говорим си за...
Лъжата изкушава дори синоптиците, които с усмивка сутрин и вечер ни обещават едно или друго време. Неистината често е простима, защото в нас самите е заложен импулсът да изричаме лъжи и да премълчаваме фактите, които навличат неприятности.
В задъхания свят, в който живеем, не можем да излъжем единствено времето. То не признава нито приказките, които пишем, нито филмите, които създаваме. Докато ни има тук и сега, страстта да вкараме някого в заблуждение винаги ще е толкова силна, колкото самата любов когато е истинска.
А и аз вече си изпих кафето за едно едно разсънено „Обичам те”...
