Декември се настани удобно в леглата ни, превзе късия делник, но сивотата отново отстъпва пред неподражаемия чар на приказките.
Ние самите сме герои, които развиват сюжетите си с усърдие, каквото избухването на цветовете през пролетта не познават. Още е есен. Все още последните листа по дърветата жълтеят, напук на предстоящата зима.
Минава шест вечерта. Хора се блъскат по спирките на трамвая, сякаш могат да избегнат настойчивия дъжд. Докато изговарят безплатните си минути по телефона, земята не спира да се върти и вероятно по тази причина мотрисите не смогват да пристигнат по разписание. Въпреки това във въздуха витае усмивката на предстоящите празници – нея не можеш да сбъркаш, независимо от чадърите, които всеки момент ще избодат нечии очи.
Той влиза в действието така внезапно, че приказните герои застиват от изненада. Млад мъж стиска в ръката си три сини балона, а лицето му сияе като от ренесансов портрет. Този мъж е влюбен. Този мъж е имал късмета да познае любовта, затова светът сега е в краката му – свива се на топка, която всеки малчуган би искал да подритне.
За любовта сме готови от малки.
Тя е застанала встрани от тълпата. Облечена е в жълт дъждобран и водата се стича по него като натежала пара по огледало. Тази жена също е влюбена. Тази жена също е имала щастието да откликне на любов, каквато на малцина е съдено да познаят.
Всяка нова любов е повод да приветстваме дъжда.
Целуват се. Целувката им е тъй жадна, но нежна; тъй сладка, че нагарча под небцата на хора, които крият погледи зад ненужните чадъри. Всички до един изпитват възхита, примесена с тъга по отминали дати, но и с възторг заради възможността отново да преокрият красотата на декемврийския дъжд.
Двамата не докачват трамвая. Тръгват прегърнати по булеварда към своето бъдеще, прескачайки локви като две непослушни хлапета. Трамваят най-сетне идва, но аз вече не искам да се кача. Искам да вървя след тях с налудничавата мисъл да ги опазя от всяко зло, тъй като в приказките злодеите често присъстват. Ще ми се да бъда сигурен, че тази тяхна любов ще оцелее на всяка цена, независимо от лошите персонажи и тежките изпитания, които им готви съдбата.
Във всеки кралски двор има по един шут, но лошите придворни никога не са достатъчни...
Смаляват се в далечината. Виждам, че се смеят и че мокрите им устни продължават да разменят кратки целувки, вместо голямо обещание за вечност. И странно, още различавам синьото на балоните, въпреки тъмнината наоколо, въпреки героите, които задъхано търсят начин да се качат в трамвая, който ще ги откара през девет планини в десета.
Още от Добромир Банев:
- Еднаквостите се привличат повече от противоположностите
- Съдбата ни дава толкова, колкото сме заслужили – ни повече, ни по-малко
- Малкият джентълмен с голямата радост в очите
- Да има кой да ти разтрие врата, докато неподарени цветя се гледат учудено в затворен магазин...
- За лъжата извън приказките
- В „Обичам те“ отсъства буквата „р“
