Празникът Свети Валентин никога не е бил от тези, които празнувам и уважавам. Самата идея да се фиксира любовта в една дата ми е чужда. Може би аз съм старомоден. Може би ми се иска все още за любовта да няма дата и за топлината в отношенията да няма конкретен момент.
Живеем в студен свят, това е ясно. И все повече трябва да се напомня, какво е било преди. Преди сърцата ни да се превърнат в емотикони. Сега емотиконите ни заливат. Сърца цели и разбити се леят през екрана. Ако искаш да целунеш някого, му пращаш целувка по интернет. По-бързо и по-лесно е. Но дали е по-истинско?
Всъщност, на кого му пука за истинското в наше време? Интересува ли се някой от това че самите ни чувства станаха дигитални? Вече сигурно са измислили дигитална валентинка. Хартиената сигурно вече е демоде. А такъв трепет беше някога – да я напишеш тайно и после да я подариш на момичето, което харесваш. По детски чисто. После порастваш и разбираш. Много неща ти стават ясни. Например, че голямата любов е вечна и в същото време е миг. Миг, достигнал своя пик, който не бива да оставиш да се изплъзне, защото...
Защото няма нищо по-хубаво от нея. Тази любов, която не е единствено задоволяване на телата ни и физическите ни потребности. Тази любов, която е въздух за дишане, дори когато в очите ни се топят айсберги от безпътица, дори когато затворят света до второ нареждане или се случи нещо друго, което ние съвсем не искаме да се случва – голямата любов остава. И тя не е послание за Свети Валентин или някаква друга американска приумица. Нямам нищо против американските приумици. Знам обаче и друго – голямата любов ги подминава.
Тя е, когато изричаш думите "обичам те". Не просто да го казваш, а да го мислиш, не просто да го мислиш, а да го чувстваш, не просто да го чувстваш, а да го изживяваш. Всяка секунда да се превръща в час и всеки час в секунда. Дотолкова да обичаш, че да не ти стигнат години. И това изживяване за теб да е приключение, което не искаш да свършва. Някакво пътешествие до края на нощта и естествено преливане в следващата. Някакъв безкраен низ от такива нощи, които естествено стават дни, изпълнени с любов и с разбиране. Това е повече от цветя за празника днес. Или пък нов айфон. Или друга вещ. Голямата любов са онези три клечки кибрит от стихотворението на Жак Превер – една подир друга запалени в мрака... Прочетете си го сами. И ако прецените - вдигнете една наздравица!
Прочети още от Росен Карамфилов:
- Петльовден - денят на истинския мъж! Но какво е да си истински мъж?
- Сашко от Перник – новият символ на обединението
- Мъж се уважава, жена се обожава
- Скорпион и Близнаци - любов, по-силна от астрологията
- Кралица Елизабет II - една икона за вечност
- Лятото не е сезон, то е безкрай
