Любовта е най-сложното просто нещо на света. Тя идва неканена и се настанява вътре в сърцето ти, там сваля дрехите си, ляга по гръб в съзнанието ти като в легло и остава колкото е необходимо. Любовта не те пита дали си готов. Любовта не ти дава възможност да отлагаш. Любовта не умее да се сдържа и не бива да се задържа вътре в човека. Тя трябва да се раздава. Като хляб сред гладуващи хора. Любовта не е дефиниция и кодекс. Любовта е над догмата. Любовта е най-прекрасното видение, което можеш да преживееш.
Любовта понякога отива отвъд допустимите граници, минава ги без да се страхува и досущ като живота винаги продължава.
Една от най-големите заблуди, които съм чувал за любовта, е, че свършва. Напротив – аз вярвам, че ако една любов е истинска, тя не може да има срок на годност и няма как да бъде сведена до някакъв времеви отрязък. Затова е хубаво да се прави разлика между понятията. Връзка е едно. Отношения – друго. Голяма, безсмъртна, неубиваема любов – пето и шесто. Последното вирее наистина трудно във времената на тотална дигитализация, където всичко е кратко като сън и хладно като недокоснат прибор.
Ако възприемем, че любовта е дом, тоя дом трябва да е широк. Тоест да има достатъчно много стаи, така че всеки от партньорите да има пространство за себе си. Ако има нещо, което задушава любовта, то това е рутината. Казвал съм го и преди. Рутината на ежедневието е враг номер едно на всичко. Така омръзва работа, така писва и личен живот. Освободете място за собствените си желания. Не ги натрупвайте едно върху друго, а се опитайте да ги подредите. Само така ще разберете какви са те. Само така ще разберете какво искате да направите със своята собствена действителност.
Варианти има много. Човек може да е сам. Може и да предпочете да дели дните си с някого. Въпросът е, ако избере второто, то да не е самоцел или задължение, защото по този начин рано или късно става принуда.
Говорим си за...
Ако ще живеете с някого – поживейте с него. Опознайте и тъмните кътчета в него. Вижте можете ли да приемете слабостите в характера, в поведението му. Ако е любов – сами ще го осъзнаете. Ако ли не – то само ще премине...
Бързам да се похваля – с приятелката ми сме заедно вече повече от три години. На път сме да оборим твърдението на Фредерик Бегбеде, че любовта трае три години. Цяла книга е написал на тая тема. Може и да е прав. Може и да не е. Според мен не бива да робуваме на такива клишета. Любовта може да трае и три, може да трае и трийсет и три години. От нас зависи. От това дали ни е интересно или не ни е интересно. А всъщност е такова, каквото си го направим.
И да – любовта е безброй различни филми. Някои просто избират да бъдат зрители, вместо да участват в действието и поради това напускат киносалона по единично и преждевременно. Други остават заедно и не пропускат финала. Въпрос на съдба. И на избор, разбира се. Най-вече на избор.
Още от Росен Карамфилов:
- Коронавирусът - враг номер едно на психиката
- Една разходка из шарения свят на зодия Близнаци
- За безгрижието да си дете и отговорността да си родител
- Словото е нашето истинско спасение, стига да имаме сетивата да потъваме в него
- „Сексът започва, когато жената хване мъжа за ръката“
- За новото настояще и необходимостта от смирение
