Илиaна Смилянова
Повечето от нас нееднократно са търсили златната среда и знаят, че не е никак лесно тя и да бъде разпозната, и да бъде опазена.
Живеем в свят, изтъкан от противоположности, всяка от които ни вика, изкушава, предизвиква да я опознаем, да я изживеем - по свой си начин. Нашите избори, осъзнати или не, ни отварят и затварят врати към многобройни възможности, измамни и истинни, разболяващи и целебни, помагат ни да трупаме познания и опит и все повече да сближаваме теорията с житейската си практика.
С годините имаме възможност да разширим представите си за себе си и за света, да отдалечим хоризонта си, да започнем все по-добре да се грижим за себе си и за другите. С времето трупаме и мъдрост, и печал и се опитваме да се предпазим от грешки и разочарования. Но както гласи една на практика доказана истина, всяко наше твърдение (решение) неминуемо предизвиква появата в живота ни на неговата (нерядко пълна) противоположност.
Всъщност грешното е вярното, доведено до крайност.
Ако се опитваме трайно да изключим от менюто си, от отношенията, от живота си всичко онова, което считаме за вредно, грешно, неуместно, рискуваме, вместо да се пречистим, да нагазим дълбоко точно в онези територии, от които упорито страним. Рискуваме да се отдалечим от лекотата и от радостта и да ги заменим с безрадостна и обременяваща праволинейност и принципност. Както казва Кристиан Нортръп, “няма нужда напълно да изключите от живота си шоколада и алкохола. Напротив - изучаването на начина на живот на здрави дълголетници показва, че те периодично се глезят с алкохол, цигари и шоколад, това са своеобразни ритуали на наслаждението. Ако се спрете и наистина се насладите на всяка секунда от тази напитка, цигара или шоколад, организмът ви ще ги възприеме по съвсем друг начин, отколкото ако ги погълнете в движение или ако просто се отвличате от усещането за гняв или печал. Ритуалът винаги се изпълнява осмислено. Представете си, че това е японска чаена церемония - не трябва да бързате, насладете се на всеки момент.”
Пътят към ада е постлан с добри намерения според Данте, а Гьоте доуточнява, че е възможно и точно обратното - зло да възнамеряваме, а да сътворяваме добро.
Пътищата на черното и бялото танцуват заедно, стремят се да се срещнат, да се сдобрят и успокоят в сивото, цвят не толкова и само на сивотата и безличието, а на хармонията и баланса. И може би ключът към здравето на всяко едно ниво е именно в динамичното равновесие, в житейската смелост и мъдрост да танцуваме със светлината и сянката й, с обич да допускаме различното в живота си, да запазваме гъвкавостта си и адаптивността си, да бъдем готови за изненадите и предизвикателствата на душата.
Всъщност всяко преживяване може да бъде храна за душата ни. Нерядко именно онова, което бързаме да отхвърлим като погрешно и ненужно, ни помага да се задълбочим, да се разширим, да превъзмогнем оковите на отровните страхове и капаните на изчерпаното статукво. И след това - точно когато решим, че сме открили формулата на живия живот и сме потънали в приключението - да бъдем предизвикани от душа да се успокоим, да се укротим и да се сдобрим с онова, което е и което не бърза да се променя. За да съумеем именно така да сближим и да сдобрим крайностите - най-напред у себе си. И да се изцелим. Защото и ние, и светът се лекуваме, като възстановяваме целостта - отвътре навън.
