За кого си струва да се стараем?

02.02.2021 13:00

Нека да бъдем честни - живеем в бързооборотен свят с бързооборотни стоки, свалки, мъже, жени и дори бракове. Правим избор и после се отмятаме от него. Но днес искам да ви замисля над нещо - защо виновникът е този, който поглежда встрани, а не този, който вече не е най-добрият избор? За кого си струва да се стараем?

Ти избираш един човек да бъде твоето „завинаги“. След време обаче той запуска външността си - тя е свършила своята работа и вече може да бъде изхвърлена в шкафа с парцалите. Започва да изоставя и мечтите, и амбициите си - може би са били само начин да те привлече, а може би сам е вярвал в тях, но после се е появил комфортът на това да бъдеш избран. А този комфорт малко по малко те успива, отпуска, удобно излегнат на стари лаври. Среща се с комфортите на приятелите ти, разказват си истории за славното минало, когато са се надпреварвали да ги изберат, вярвайки, че ей сега, ако решат, ще станат пак най-апетитната хапка. Но човек не се влюбва в запусналия се комфорт, а в лудостта на сърцето.

Още от Авторите

Винаги съм твърдяла, че изборите са щастие и смелост. И че избереш ли веднъж, трябва да се бориш за избора си. Но ако той откаже да се бори за себе си? Когато се промени вътрешно и външно, както остава от него? Душата му? А не мислиш ли, че душата е безцветна? Оцветява се от мечтите, делата и ценностите ни, от смелостта и лудостта на любовта ни. И става все по-прозрачна от липсата им, от инерцията, от измамния комфорт, от неудобството да бъдем избрани по задължение, а не по заслуги?

Но как да запазим избора си непокътнат, че и повече - да го накараме да се развива? Е, тук вече любовта е ключът. Защото изборите може и да не са вечни, но тя е. И ако обичаш някого, ти винаги ще искаш да си най-добрият избор за него.

Когато сте се срещнали, си бил точно това - най-красивият, умен и забавен, онзи, който кара другия да потрепва. С ослепителна душа, пълна с мечти и любов. След години той пак ще има теб, но алтернативите ще са още повече или поне различни. С по-модерни дрехи, повече вятър в устните и по-развързани коси, но ще има значение само дали са най-добрият избор. А ти вече имаш предимство - знаеш какво обича той. И ако само се бориш за себе си, да бъдеш все по-добър в душата, действията, мечтите и дори тялото си, ще бъдеш винаги най-добрият избор.

Защо понякога забравяме да се стараем? Защото разчитаме на дълга, заел кръгла форма около безименния пръст? Защото разчитаме на страха от ново начало? Защото разчитаме на обществото, което да заклейми неверника?

А защо не разчитаме на себе си и не се постараем да бъдем добър избор за този, когото обичаме. А защо не най-добрият? Този с най-голямата любов, най-блестящите очи, най-смелите мечти? Не, няма да го направим, за да бъдем избрани. А защото сме избрали себе си.

Любовта обича истината. А влюбени сме най-истински, дори да ни се струва минало, дори да ни се струва пресилено, дори да мислим, че просто сме се постарали. Не, ние само сме оставили лампата в сърцата си включена, за да могат да ни видят най-ясно. За да ни изберат завинаги. Оставяли сме светнато дори когато не сме вкъщи, дори през нощта.

И знаеш ли какво, не е нужно да има кой да ни избира. Ако има - супер, той никога няма да остави пътеводната си светлинка, ако ние не я изгасим под носа му. Но ако няма - защо трябва да живеем на тъмно?