В България настъпиха снежни дни, но по киносалоните един от най-актуалните филми от края на ноември насам си остава „Един дъждовен ден в Ню Йорк“. Лентата на Уди Алън бе прожектирана неколкократно и в рамките на тазгодишната програма на „Киномания“. Отзивите за нея са преобладаващо положителни, макар и да не я поставят редом с най-добрите филми на прочутия Алън.
Но тази статия няма да е фокусирана върху „Един дъждовен ден в Ню Йорк“. Никога не съм бил фен на Уди Алън. На тези, които са, ще кажа, че приятелката ми много го харесва и ми сподели, че лентата е типично олицетворение на класическия му стил. Вярвам на преценката ѝ, от което следва, че с ръка на сърцето мога и да ви препоръчам „Един дъждовен ден в Ню Йорк“.
Както вече уточних, никога не съм бил фен на Алън. Но съм още по-малък фен на лицемерието и на излишната политическа коректност, а именно на тях стана жертва той при процеса на разпространение на този свой филм. А оценката на човешкото отношение е независима от всякакви артистични вкусове.
Ако сте чували за Уди Алън, то по всяка вероятност сте чували и за случая с обвиненията срещу него в сексуално посегателство над една от осиновените му дъщери с Мия Фароу, Дилън. Обвиненията са отправени през 1992 година, когато Алън е прекратил романтичните си взаимоотношения с актрисата и е във връзка с друга от доведените ѝ дъщери – Сун-Йи, която самият Алън никога не е осиновявал.
Двамата със Сун-Йи са съпрузи и до днес. Можете да кажете каквото си поискате по този въпрос – аз няма да ви осъдя. Струва ми се гротескно и просто неправилно един мъж да се раздели с жена си, за да започне връзка с доведената ѝ дъщеря. Но не е забранено от държавен закон, нито от природен такъв.
Фактът, че Алън и Сун-Йи са заедно до днес, също говори за искреността на връзката им. Но шумните възражения на Мия Фароу не са срещу техните взаимоотношения, а срещу предполагаеми посегателства от страна на Уди Алън спрямо осиновената и от двамата Дилън, която по това време е малолетна.
Алън не бяга от страната, когато Мия Фароу отправя своите обвинения. Алън не бяга и от съдебен процес, когато до такъв неизбежно се стига. Провежда се полицейско следствие, както и шестмесечно психологическо изследване на малката Дилън в специализирана клиника. Тя първо се отмята от показанията си частично, а след това – и изцяло, а полицейските следователи откриват признаци за монтажно подправяне на звуковите записи, предоставени от Мия Фароу в подкрепа на обвиненията ѝ.
В крайна сметка Алън е оправдан, делото приключва, въпросът – също. Точка. Край. The End. Репутацията му остава завинаги опетнена, но това очевидно не му пречи да продължи кариерата си и да пожъне фантастични успехи с филми, чиито качества дори аз, макар и да не съм фен, не мога да отрека, като „Полунощ в Париж“ или „Вики Кристина Барселона“. По тези проекти Алън работи с редица от най-големите имена в актьорската професия, от Хю Джакман до Кейт Бланшет.
Хю Джакман – най-великият шоумен в света!
Петте най-внушителни роли на невероятната Кейт Бланшет
Или поне това би трябвало да е краят на тази история. През декември 2017 година порасналата вече Дилън Фароу решава да си пробие отново път към светлината на прожекторите с повторение на опроверганите си обвинения. Но най-важен тук е контекстът на времето. Дилън прави новите си изявления по отдавна приключения въпрос в разгара на #MeToo вълната от сходни обвинения в сексуални своеволия, отприщена от разкритията около Харви Уайнстийн и Кевин Спейси.
Ефектът е мигновен. Десетки актьори моментално се отричат от Уди Алън в отчаян превантивен опит да избегнат косвения ефект от новото опетняване на реномето му. Носителите на „Оскар“ Натали Портман, Колин Фърт и Сюзан Сарандън са само малка част от звездните имена, които изказват дълбото си съжаление от факта, че някога са работили с Алън, и подчертават, че не биха го сторили отново.
Склонен съм да приема подобни изказвания от страна на хора, които са делили снимачната площадка с Алън преди обвиненията срещу него от 1992 година, поне за полуискрени. Но когато звездите на „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ Тимъти Шаламе, Селена Гомес и Ел Фанинг, които са родени през 90-те години на миналия век и следователно са разполагали буквално с целия си съзнателен живот, за да се запознаят с въпроса, изричат такива думи, те не са нищо друго освен лицемерие.
Кой е опрял пистолети до главите им и ги е накарал да упражняват професията си под режисурата на човек, когото сега отричат и са готови да определят като „сексуален хищник“? Кой?!
Нима тези новини са от вчера? Нима изобщо могат да се квалифицират като новини през 2019 година?! Нима Шаламе, Гомес или Фанинг не могат си намерят друга работа в Холивуд и гладуват, та са опряли до това да работят с Уди Алън? Въпросите са реторични, но отговорите са просто вбесяващи.
Шаламе е третият най-млад актьор в историята на киното, номиниран за „Оскар“ за главна мъжка роля, и безспорна изгряваща звезда в Холивуд; Ел Фанинг е на големия екран, откакто е на възраст от четири години и вече има зад гърба си ключова роля като спящата красавица, принцеса Аврора, в касовата поредица „Господарка на злото“; а Селена Гомес е музикална поп суперзвезда. Трудно ми е да си представя, че не са имали избор, когато Уди Алън им е предложил роли във филма си.
Мишел Пфайфър засенчва Анджелина Джоли в пълната с изненади „Господарка на злото 2“
Същото важи и за далеч по-зрели изпълнители, сред които вече споменатите Натали Портман и Колин Фърт. Интелигентни и талантливи мъже и жени изведнъж се опитват да се представят като невежи по широко огласен публичен въпрос, на който просто не са обърнали внимание, когато им е било предложено да работят заедно с Уди Алън, защото въпросът е отдавна приключен. Що за глупост?!
Слава Богу, има и далеч по-резонни реакции спрямо възобновените обвинения срещу Алън, които идват от също толкова големи имена. Хавиер Бардем, звездата на „Вики Кристина Барселона“, заявява просто и спокойно, че докато съдилищата в Ню Йорк и Кънектикът поддържат становището си, че Алън е невинен, той не вижда причина да не иска да работи повече с него.
Скарлет Йохансон, редовна сътрудничка на Алън от миналото десетилетие, на свой ред заявява, че разговаря редовно с режисьора, че винаги е напълно „директна“ с него и че вярва в неговата невинност, тъй като и фактите сочат това. Надали някой е очаквал друго изказване от страна на истинска жена и звезда като нея.
Скарлет Йохансон на 34 – Отмъстител, секссимвол, суперзвезда
В момента Алън снима нов филм с участието на двукратния носител на „Оскар“ Кристоф Валц, тъй че очевидно не стои без работа по време на лавината от противоречиви изказвания по негов адрес, макар и да не е ясно кое студио ще разпространява лентата. Но за да е пълна картината на холивудското лицемерие по този въпрос, ще прокарам паралел между ситуацията с Алън и една друга подобна.
През март 1977 година режисьорът Роман Полански е обвинен в участие в сексуален акт с 13-годишно момиче. Той се признава за виновен и 11 месеца по-късно бяга от Съединените щати. И до днес Полански не е стъпвал отново на американска почва и е избягвал посещенията на страни, които може да го екстрадират там. В интервюта междувременно режисьорът е заявявал, че всички мъже по света искат да правят секс с по-млади момичета и че се счита за невинен.
Не, за Бога, не искам да правя секс с 13-годишно момиче! Не приписвайте гнусните си, скапани перверзии на цялата мъжка част от човечеството, когато са строго ваши лични черти! Независимо дали става дума за изнасилване или за секс по взаимно съгласие, отговорността в случая пада изцяло върху пълнолетния, зрял мъж, който автоматично би трябвало да сложи край на цялата случка.
Въпреки очевидните доказателства, въпреки арогантните изказвания и поведение, въпреки факта, че е беглец от закона, Полански получава през 2003 година награда „Оскар“ за режисура за филма „Пианистът“. На церемонията победата му е аплодирана на крака от Мерил Стрийп, една от водещите фигури на #MeToo движението за равенство между половете в Холивуд и прекратяване на сексуалните посегателства на работните места в цял свят.
Ако това не е крещящо, грозно, очевадно, вбесяващо лицемерие, то аз не знам какво би било. И в случая с Полански #MeToo вълната от последните няколко години доведе до оттеглянето на подкрепата за него от страна на редица актьори, загрижени за публичния си имидж, сред които отново личи името на Натали Портман, която очевидно не е сред най-информираните хора на планетата въпреки факта, че има бакалавърска степен от прочутия университет Харвард.
В крайна сметка, скъпи читатели, всичко опира до твърдите факти и до думата на институциите.
Когато един човек не бяга от обвиненията срещу него, а се изправя срещу тях и ги опровергава последователно по съответните канали, заслужава да бъде оневинен, а не атакуван заради тях четвърт век по-късно, когато друг човек на свой ред е категорично виновен в акт, който се счита за престъпление във всяка една цивилизована страна на Земята, следва да си понесе последствията.
Холивуд е страната на обърканите политики и лицемерието, и надали това ще се промени скоро. Но все пак е добре случаи като тези на Уди Алън и Роман Полански да се гледат през по-изчистени информационни призми. Справедливостта, също като доброто кино, е в детайлите и нюансите.
