В материала ми от миналата седмица, посветен на Джейсън Стейтъм и на фигурата на екшън звездата в киното, изразих недоумението си от това, че филми за нападения на акули в открити води все още се правят. Жанрът е изтощен и клиширан до смърт, направени са му всички възможни сериозни интерпретации и сатирични пародии.
Разбира се, една седмица по-късно светът гръмко изразява несъгласието си с моето становище – „Мега звяр“ дебютира на челната позиция във финансовите box office класации както в Съединените щати, така и у нас. Последващият логичен извод е неизбежен: явно в съзнанието на редица зрители филмите за акули са също толкова утвърдена част от кинорепертоара, колкото и да речем филмите за супергерои.
Следователно въпросните зрители явно са готови да консумират всякакви филми от този свръхупотребен поджанр на хоръра. Това наведе и мен самият на мисълта, че оценката ми вероятно е прибързана. Мнението ми за филмите за акули беше същото преди две години, но през лятото на 2016 година излезе именно такъв и оценката ми за него беше категорично положителна.
Море, слънце, пясък, красива млада жена с руси коси по бански: звучи като фотосесия на Sports Illustrated, а не като игрален филм, нали? Но е именно филм. Младата дама със съвършени физически пропорции е Блейк Лайвли, а човекът, който я режисира, е каталунецът Жауме Коле-Сера. Филмите се казва ‘The Shallows’ или „В опасни води“.
Също както в редица от другите си филми, повечето от които трилъри с Лиам Нийсън в главната роля, режисьорът Коле-Сера поставя ясни ограничения на хронотопа в своя филм. В „Директен полет“ действието се развива на самолет в реално време; в „Без последна спирка“ самолетът е заместен от влак.
Във „В опасни води“ Блейк Лайвли е хваната в капан на крайбрежна ивица, заплашена от разгневена акула. Развитието на действието в реално време е отново налице, но за разлика от Нийсън, който си взаимодейства с пътниците на превозните средства, на които се намира – най-вече посредством ритане на задници – Лайвли има по-трудната актьорска задача да изнесе своеобразен моноспектакъл през голяма част от екранното време.
Тук „В опасни води“ ми поднесе първата си приятна изненада. Блейк Лайвли често е саботирана в актьорските си начинания от това колко нереално красива е. Съпругата на Райън Рейнолдс рядко изглежда естествено в която и да е своя роля и вследствие на това преиграва почти постоянно.
За щастие във „В опасни води“ задачата ѝ е да илюстрира доста екстремни и в повечето случаи болезнени състояния на човешкото тяло и дух, вследствие на което обичайното й преиграване изглежда на 100% точно. Единствените неудобни моменти с нейно участие са в самото начало на филма, когато тя трябва да води уж спокоен и непринуден разговор със своя шофьор, в който всяка усмивка и дума от нейна страна изглежда и звучи фалшиво.
През останалото време Лайвли пищи от болка, оставя сълзливи съобщения на роднините си, моли се за помощ и се колебае безкрайно върху следващия си ход срещу злокобната акула. С други думи, актрисата тук е поставена в идеална за нея роля и голяма част от заслугата за поддържания висок градус на напрежението в хода на действието трябва да се припише именно на нея.
Другият отговорен за постигнатият добър краен резултат е, разбира се, Жауме Коле-Сера. Режисьорът мъдро ограничава времетраенето на филма си до едва 80 минути. По-нататъшни добавки щяха да намалят степента на реализъм, да убият напрегнатата атомсфера и да елиминират смисъла от кинематографичния минимализъм, който Коле-Сера налага през обектива на камерата си от самото начало на лентата.
Израз на този минимализъм е и представянето на главния антагонист във филма – акулата. Чудовището представлява изключително заплашително присъствие през цялото време, но се появява на екрана в цял размер много, много рядко. За поддържания съспенс допринася и зареденият с напрежение саундтрак на носителя на „Оскар“ Марко Белтрами.
На последно място по ред, но на първо място по важност, трябва да бъде похвалена и операторската работа. Подборът на кадри е безупречен. Визуалното преминаване на камерата под и над водната повърхност вероятно е по-важен сюжетен инструмент от всички други.
Под водата главната героиня е в опасност, трябва да плува максимално бързо въпреки раните си, кръвта й привлича акулата и клаустрофобичната атомсфера е, меко казано, убийствена. Над водата героинята контролира положението, обмисля следващите си ходове и се опитва да облекчи раните си. Противопоставянето на двата топоса с тънката граница между тях с изцяло визуални похвати несъмнено е забележително режисьорско постижение.
В крайна сметка трябва да се върна към това, с което започнах този текст: сравнението с „Мега звяр“ и думите ми относно жанра на филмите за атаки на акули. „В опасни води“ е един наскоро излязъл представител на този жанр, но успява да остане далеч от определения като „клиширан“ или „глупав“. Как?
Ами много просто – „В опасни води“ преобръща наопаки едно от най-употребяваните клишета във филмите за акули. Красивата руса дама по бански не е сексуален партньор на главния герой, както е в повечето пародии на жанра, нито пък е на екрана, за да бъде брутално изядена в първите 15 минути от лентата. Тя самата е главната героиня на лентата и представлява възможно най-добрият пример за приложение на феминизма в киното – тук той освежава, а не натежава на филма.
В опитите си да се справи с акулата тя трябва да впрегне цялата си находчивост и всичките си физически сили. Качествата ѝ не са хиперболизирани до нивото на Джейсън Стейтъм или екшън герой от неговия калибър. Напротив, филмът поддържа сравнително добро ниво на реализъм през цялото време.
С този реалистичен тон, с икономично времетраене, със страхотно представена главна героиня и с символично издържана операторска работа, „В опасни води“ може да промени мнението на всеки за филмите с акули – аз самият съм жив пример. И ако искате да гледате такъв типично летен филм, точно това е по-подходящият – и по-евтин – избор за вас от „Мега звяр“ с Джейсън Стейтъм по кината.
