„Ако се страхувате, че ще изгубите някого – изгубете го. И повече не се страхувайте.“
Чел съм някъде тази сентенция много отдавна. Тази сутрин се събудих с нея в главата си. Кънтеше и отекваше в цялото ми същество, та затова реших да напиша статия за доверието, ревността и бездната помежду им. Защото имам какво да кажа по темата и макар да не съм успял да предпазя себе си от някои кофти ситуации в личния си живот, ми се ще да предпазя вас. Дано жените, които прочетат този текст, не се припознаят в него. Това би означавало, че са прекрасни. Дано мъжете също не припознаят жените си в него. Това би означавало, че късметът е на тяхна страна.
Да започнем с доверието. То ми се струва най-важният елемент от една връзка и изобщо – от отношенията между хората. Не само в една двойка – и на детето си е важно да имаш доверие. Ако нонстоп упражняваш върху него своя свръхконтрол с идеята да не пуши, да не пие и да бъде птичка божия – изкачай само да ти види гърба и ще последва точно обратното на онова, на което си се надявал.
Уви, без доверие не става нищо. Когато човек непрекъснато се съмнява, той трови въздуха около себе си. Въздухът, предназначен за дишане, а не за натравяне. Сега ще се опитам да разнищя нещата из дъно. Или поне да изложа своята теза за това как аз си ги обяснявам. Простичко е – за да нямаш доверие в някого, ти първо нямаш доверие в себе си и в своите качества. Мога да дам примери и за двата пола. И веднага ще го направя.
Говорим си за...
Една жена без самочувствие и с неправилна самооценка, изтъкана от какви ли не комплекси – за външността си, за уменията си в живота, за своето място в него, за своето външно и вътрешно обаяние, за причините, поради които партньорът ѝ избира именно нея – сама си предизвиква собствения провал и сама си създава поводи той да се случи. От толкова треперене и мнителност, накрая кошмарите се сбъдват и рухват като полилеи върху главите им. Главите им, режисирали разрухата предварително.
Един мъж, който е мъж само външно, тоест мъжествеността му е в мускулите и във визията, но има вътрешни колебания и съмнения в самия себе си, само защото съпругата му е красива, а той не е, в крайна сметка се оказва идеалният тиранин у дома. Крещящ и недоволен, каквото и да му се предложи. В лошия вариант тиранинът впоследствие се превръща в насилник и тогава бягството е единственото решение.
Какво излиза от написаното дотук – ревността не е друго, а липса на доверие. Затова изтъкнах в началото, че то е така съществено. Понеже наистина е. И няма защо да се губи време в съмнения.
Животът е кратък. Кратък като обида, която сме можели да избегнем. Можели сме да не се нараним, ала съмнението ни е разяждало. От него започва всичко. Винаги. И прераства във всякакви ужаси. Препоръчвам ви да си ги спестите.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Тоя стремеж към скъпото не ви ли прави евтини?
- За женския мазохизъм и мъжкия непукизъм
- Депресията – начин на употреба
- За бавното завръщане към нормалността
- За женската интуиция и мъжките грешки
- Плод на космическата обич към един музикант: новото видео на P.I.F - “OPUS 4”
