За чистите помисли и мръсното пране

11.06.2020 14:26

„През измитото стъкло и стъклата на съседите изглеждат чисти.“ - Рената Шуман

Темата за чистотата напоследък наднича отвсякъде. Чисти ли са ръцете ни? Чисти ли са домовете ни? С чисти ли обувки се прибираме у дома? Добре би било обаче да не спираме дотук, а да продължим с търсене на отговори на същинските въпроси по тази тема. Въпроси като: Чисти ли са помислите ни? Чисто ли е сърцето ни? А думите, които излизат от устата ни? С чисти намерения ли влизаме в една ситуация или взаимоотношения? С чиста ли съвест си лягаме вечер в леглото?...

Още от Авторите

В това време, в което е добре да помним, че чистотата на ръцете е само по-малката сестра на чистия ум и чистото сърце, за разнообразие ви предлагам и една рецепта за чудесен домашен течен препарат за пране.

Нужни са ни 4 чаени чаши вряла вода, 2-3 супени лъжици настърган сапун за пране, 2-3 супени лъжици сода за чистене (можем да я намерим в някои био магазини, както и да я заменим с по-разпространената у нас сода за бъчви), десетина капки етерично масло по избор – за аромат, дезинфекция и енергетизиране, например лавандула, лимон, чаено дърво.

В дълбок съд внимателно наливаме врялата вода, добавяме сапуна и содата и бъркаме търпеливо с готварска телена бъркалка, докато съставките не се разтворят напълно. Добавяме етеричното масло (например лавандула и лимонена трева) и разбъркваме още малко. Когато достигне стайна температура, наливаме течността в подходящ съд – може да използваме стар такъв от купен перилен препарат (не изчакваме течността да се охлади напълно, тъй като ще се желира и ще бъде трудно или невъзможно пресипването ѝ). Употребяваме както обикновено, като преди това добре разклащаме съда, за да се втечни съдържанието.

И да не забравяме, че чистотата не се изчерпва с измиването на ръцете, изчистването на дома и изпирането на дрехите. Често даже напротив – колкото по-настоятелно мием, чистим и подреждаме „по конец“, толкова по-голяма е вероятността това да онагледява безпорядъка в главата ни, хаоса в живота ни, „мръсните мисли“, които крадат спокойствието ни и отравят отношението ни към самите нас, да не говорим за това към околните.

Да не забравяме, че онова, което ни изглежда незавършено, не на място, понякога дори опасно и застрашаващо представата ни за съвършен порядък, често е малкото камъче, което ни помага да постигаме хармония и да опазваме житейското си равновесие, оня съвсем неслучаен знак, който ни напомня, че всъщност и ние сме несъвършени. Което пък е най-сигурното доказателство за това, че сме живи.