От едно известно време насам се бях загледала по марка червила, която няма нужда да споменавам, но ще кажа само, че е от по-скъпите. Гледах ги тези червила и си мислех как ми се иска да си купя по едно. Не че нямах какво да ползвам към момента, имах, но желанието да се поглезя с нещо ново и малко по-луксозно от обикновено, беше силно.
Въпреки това успявах да устоя на изкушението. Казвах си, че това е доста неразумен разход, особено на фона на толкова други нужни неща, като сезонни обувки за мен и за децата, например.
И така, няколко седмици поддържах мъдрото си въздържание от купуване на прекрасна, но скъпа козметика. По принцип не мога да се похваля, че притежавам кой знае колко сериозен самоконтрол или пък прецизно финансово планиране. Старая се, но често си казвам “майната му, веднъж се живее” и поръчвам щедро парче торта или купувам нещо скъпо, желано и излишно.
Та, лутайки се между желанието да взимам мъдри решения и в същото време да живея за мига и да си угаждам, често се улавям как гледам някакви неща, които хем много искам да си взема, хем се спирам с мисълта “това наистина ли ми трябва?”
Така и сега с това червило се чудех известно време и всеки път, когато се отказвах да го поръчам, се чувствах едновременно горда със себе си, но и някак разочарована. Както когато се откажеш от гарнитура пържени картофки – доволна от избегнатите излишни мазнини и калории, но и някак останала гладна за нещо по-вкусно.
В един момент обаче забелязах, че червилото е със сериозно намаление. Веднага се засилих да го купя като реших да добавя към него и подходящ молив за устни. И двете бяха намалени, но общата стойност пак се равняваше на оригиналната цена на червилоto, което ме хвърли в размисъл. Да, получавах две на цената на едно, но това не отменяше факта, че сумата е все така висока, а продуктите – все така излишни.
Терзанията ми щяха да продължат още дълго, докато не установих, че имам толкова събрани точки към магазина за козметика, че прибавяйки ги към вече наличната отстъпка, червилото и моливът ще ми излязат въздушни. Вече нищо не можеше да ме спре и с огромно задоволство си ги купих.
Удоволствието от първото отваряне на кутийката, завъртане на червилото и нанасяне на устните, беше разкошно! Чак не мога да повярвам, че нещо така дребно, може да ме зарадва толкова много. Отделно, че ми вдъхна още малко самоувереност и самочувствие.
За мен червилото винаги е било класическият символ на женствеността, а минавайки 30-те, станах по-смела в избора на цветове за ежедневна употреба. Докато в 20-те си години залагах повече на гланцове за устни, а червеното и тъмната гама бяха рядкост, то сега се чувствам достатъчно зряла, че да изглеждам чудесно с червено червило в обикновен ден. Затова и започнах да се заглеждам по по-хубави марки декоративна козметика, по-качествени текстури, по-красиви опаковки. В същото време обаче младежката ми спонтанност и залитане към необмислени постъпки се поизпари и това слагаше спирачка на импулсите да си купувам Шанел и Диор. Не че има нещо лошо в тях, напротив, чудесни марки са, но заплатата ми не би издържала подобно разточителство.
Установих, че това е една от основните причини така да се наслаждавам на новите си червило и молив – те бяха чакана и добре обмислена покупка. С времето желанието се натрупваше и в крайна сметка успях да изчакам правилния момент, когато и съвестта ми е спокойна, че не съм действала прибързано. Именно това по прекрасен начин допълва визията ми с новото червило – че действам зряло и обмислено, както правят жените. Импулсивната прибързаност е за момичетата, а на тях тежки и скъпи червила не им отиват.
