„Отново съм тук“ – това е заглавието на новия филм за алпиниста Боян Петров. Онзи ден ходих да го гледам. Сега не изпитвам потребност да говоря за този филм. Искам да говоря за Боян. Боян, който нямах честта да познавам, но чиято личност усещам много близка до своята. Искрата, която той носи, искрено ме впечатлява. За нея искам да пиша днес. Има ли я тая искра, тя продължава да гори в сърцето ти и да те сгрява отвътре.
Волята – този неугасим двигател в човешкия живот – винаги ме е впечатлявала. Когато тялото ти отказва, но ти намираш сили вътре в себе си да го надмогнеш и надскочиш. Да не се съобразяваш с диагнози и здравословни състояния, а да извисиш духа си над тях. Такова е и моето вярване за нещата. Невъзможни неща няма. Има пречки, които не си дръзнал да премахнеш от пътя си. Колкото по-целеустремен си, толкова по-лесно ще ти бъде. Независимо от всичко.
Освен целия разказ около операцията по спасяването на Боян Петров, неговата история и житейска истина, най-силно ми въздейства самата му личност. Думите, които изговаря. Посланията, които носи. Заветите, които пряко или косвено ни е оставил. Това е същественото. Това е значимото.
Всеки човек е човек, малко хора са личности. Да си личност не е даденост. Личността се създава. С труд, с постоянство, с непреклонност. Знаеш каква е целта ти, бориш се за нея колкото е нужно и едва тогава я постигаш. Наготово ни сервират само храната в ресторанта. В действителност никоя голяма цел не се постига даром. Понякога си на ръба, на предела, понякога дори се отказваш. Особено там – в планината. Там, където никога не знаеш какво може да ти се случи. Там, където всичко зависи от теб самия.
Говорим си за...
Стана дума във филма, че алпинизмът е колективно занимание. В контрапункт на това твърдение имаме Боян Петров – мъжът, висок като връх, който се изкачва сам, без шерпи и без кислород. Мъжът, преминал отвъд възможностите на физиката си, за да прави това, което обича. Мъжът, преборил рака, диабета и десетте осемхилядника. Мъжът, който признава, че не вярва в Бог, но следва знаците на съдбата.
Мъжът, който със своето изчезване промени света. То обедини не само Китай и Непал, не само всички хора от спасителните екипи. Боян ни показа колко важен е човешкият живот. А когато си герой, какъвто е той, операцията не може да бъде неуспешна. Тя е успешна при всички случаи. И има много по-дълбока и съществена мисия – да ни направи по-добри. Да ни напомни какво е да се сплотяваме около каузите за човещината.
Боян остана при своята голяма любов – планината. И винаги ще бъде пример за нас, които се боим от високото и студеното. От трудното и страшното. От нас, обикновените, които се вдъхновяваме от такива легенди като него. Добре, че ги има тях, за да ни показват вярната посока, когато изгубим център. Те са смелите, чийто сърца никога не замръзват.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Погали жена си, не я удряй!
- „Игра на калмари“ – сериалът, за който всички говорят
- Страхът от изневяра води до изневяра
- Когато системата се чупи, интернет човечеството се пречупва заедно с нея
- Мария Бакалова е прекрасна актриса и „Жените наистина плачат“ го доказва
- Мълчанието е по-страшно от скандала
