Наближава Коледа и предстои да зарадваме близките си, както традицията повелява – с подаръци. Предполагам, че и вие сте получавали такива, които не знаете какво да правите. С повод или без повод. И какво по-хубаво от това, но когато не са ви нужни, остава само милият жест, моментът на признателност и очакване. Който винаги е по-важен като стойност. И е хубаво да го оценим и помним.
Но после идва въпросът - какво да ги правим. Става дума за безсмислените подаръци. Нека си ги припомним. Ще ви разкажа за моите.
Доскоро заемаха един цял шкаф, чекмедже от гардероба за дрехи, после част от едно мазе, още едно във вилата ни и така нататък…
Докато един ден реших, че ще се освободя от всичко, което не ми служи. Не съм суеверна, така че за мен не важи това, че подарен подарък не се подарява, затова подарих някои от нещата. Не съм го правила по повод, за да отбия номера и да се отчета и аз с нещо. Просто ги оставям в студиото ми за йога, където всеки може да си вземе каквото му хареса и ако изобщо му трябва. Така всички са доволни.
Но нека ви споделя кои за мен са безсмислените подаръци от които се освободих. А вие се замислете имате ли такива в дома си. И дали не е по-добре да попитате или узнаете тайно от какво има нужда човекът, на който подарявате. И не си мислете, че някой си има всичко. Винаги има какво да зарадва всеки. Как например може да си имаш всички книги, ако обичаш да четеш, или всички етерични масла, ако обичаш аромати.
Започвам да ги изброявам с идея да се замислите преди да изберете някой от тях. И разбира се, с уговорката, че не мога да изредя всички.
Цветя в саксии – без дори да знаят дали обичам да отглеждам цветя, имам ли двор или „зимна градина“.
Икони - без да са се интересували хората изобщо дали съм вярваща.
Дървени, гипсови или метални фигури на слонове, вълци, мечки, елени и всякаква фауна от нашите и по-далечни земи, статуи и картини, които точно на мен не ми въздействат. Самата аз колекционирам наивисти, но нито един човек досега не е забелязал.
Алкохол – често може би бутилката е преминала през няколко непиещи семейства докато стигне до мен – пиещата? евентуално точно това.
Портмонета – нещо, което само притежателят му може да прецени дали е подходящо за него. За мен портмонето е като гардероба – от къде някой друг да знае какво точно си слагам в него, от колко място за карти имам нужда и дали цветът му задължително държа да е ярко червен.
Джобни железни бутилки за алкохол, като че ли аз съм най-големият алкохолик в рода ми или мъжът ми, който не близва алкохол, ще започне да си носи 200 грама водка за всеки случай, за смелост преди някоя бизнес среща.
Шах със стъклени фигурки, който се чудиш да гледаш ли или да играеш.
Пластмасови рамки за снимки, които заемат вътрешната страна на шкафа, защото не ми допадат за външната. Особено онзи най-малкият размер.
Чадъри, заради песента ми „C’est la vie“, в която се пее „Забравих си чадъра, дано не завали“.
Желирани бонбони и шоколади за децата ми, които се чудят защо повечето възрастни не знаят, че не са полезни.
Скъпи химикалки, като че ли пиша ръчно всичките ми книги и които ми е жал да дам на децата ми за ползване в училище, за да не ги изгубят и да се притеснят.
Дрехи, които не мога да съчетая с моите или не са ми по мярка.
Тениски със закачливи принтове и двусмислени надписи, които не съм носила дори, когато бях на 16.
Парфюми, които поне мога да оставя в тоалетната на студиото ми за общо ползване.
Книги за личностно израстване и екзотерика – не по мой вкус. Категорично смятам, че този тип литература не е помогнал на никой да изглежда израснал, или поне не в моите очи. Но разбирам хората посегнали към такива, които набързо минават през книжарница за подарък. Кой в забързаното ни ежедневие има време да стигне до стойностните книги в която и да е книжарница, които заемат напоследък най-последния рафт, в най-отдалечения кът.
Бижута със сантиментална стойност, вече леко поръждясали, напомнящи ми да не подарявам такива и аз.
Бих могла да продължа, но това поне при мен са най-често срещаните.
Говорим си за...
Някои няма да се съгласят с мнението ми и ще им стане неприятно от ироничния ми тон. Важен е жестът, разбира се, не отричам. Забелязала съм, че често хората подаряват това, което биха желали за себе си, което освен да подскаже какво вие да им подарите следващия път, няма друга стойност за вас. И тук не намеквам, че не трябва да правите мили жестове. Самата емоция при получаване на подарък си струва да опитвате.
Поводът да започна да пиша това е един друг подарък, който досега не ми бяха правили. Сигурно и вие сте имали проблеми с мобилни оператори и кабелни телевизии. След поредната грешка от тяхна страна като ни оставиха без кабелна в почивния ден (и по-добре, но това е друга тема) решиха да ни компенсират. Интересното беше, че подаръкът се оказа ваучер за спортни програми, за които вече си бяхме платили, т.е. те си влизат в премиум пакета ни и дори не си бяха направили труда да проверят дали имаме нужда от тях.
Когато се обадих да ги попитам защо ми подаряват нещо, което вече имам ми казаха, че мога да предоставя пакета на приятел. Все едно с всичките ми приятелки по цял ден си говоря дали поддържат спортни канали или не. Попитах момичето с което говорех как би се чувствала, ако иска мъжът й да я заведе на кино или просто по някаква причина излизането им се провали заради него и той реши да я компенсира с футболен мач.
И накрая – да пазим ли тези подаръци някъде в кашон в мазето, ако сме сигурни че и мишките няма да ги харесат?
Не е ли същото като да складираш картички, изиграли ролята си – да изпиташ приятната емоция и жест на внимание и отношение на момента. Въпреки, че картичките вече станаха реликва, аз лично пазя само тези, които са надписани от няколко човека. Или поне съдържанието им не започва и свършва с Ч.Н.Г. Живи и здрави!
Да се освободим от всичко ненужно е най-смислената промяна. Опитайте я и вие. Промяната ни позволява да направим място за нещо ново!
Пожелавайте си здраве и щастие без повод! И ако някой ви поиска или ви сподели, че има нужда от нещо, не чакайте Нова година, за да забравите от какво. Сбъднете му желанието на момента. Тук и сега! Това винаги се запомня с добро!
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
