За всяка майка, особено на момиче, абитуриентският бал е важен момент. И всички искат да блестят. Абитуриентският бал се явява балът, на който всички Пепеляшки искат своята приказка. Защото имаме бал и още повече Пепеляшки. Естествено е.

Имаме една кулминация, в която хем всички се познаваме добре, хем имаме с какво да се изненадаме. Стремежът да блестиш е хубав стремеж, но има и много повече от това.

Нека поговорим за това.

Снимка: iStock

Не можеш да блеснеш на един бал, ако досега не си блестял. Това се отнася повече за принцесата-абитуриентка, отколкото за момчето, но римата ми се получи с бал и блестял и го оставих. Няма как бала да е светлината, която да те освети, ако досега не си имала достатъчно силна собствена светлина.

Телата, които разчитат на чужда светлина, за да ги освети не са „живи“ тела. Те не светят. Те отразяват. Знаем го от физиката. Каквато и да е физиката ни. Най-вече твоята. Отдавна съм наясно с моята. Колкото по-бързо приемем това, толкова по-лесно ще ни бъде в бъдеще.

Човек трябва да бъде съответен. Това означава, че нещата, които му отиват, са част от него и се чувства добре с тях. Твоята светлина не се ражда от роклята, грима и прическата, с която дефилираш. Ако са прекалено различни от това, което си, те не те подчертават, а те иронизират. Хората се учудват и става едно неловко.

Не може досега да си била мацка с дънки и кецове, която чете Томас Манн и сега изведнъж да заприличаш на торта, която слуша Диона.

Блясъкът не е мигновенно присветване на дълги светлини. Той е светлина, която не казваш, че притежаваш, а просто си личи, че имаш и носиш със себе си. Тази светлина най-много разчита на собствената ти удовлетвореност от себе си и собствената ти ценност. Тя не се подържа от дрехи, бижута и надежди за еднократно „бляс!“, след което, какво ? Нищо. Истинският блясък е светлина, която струи от всекидневното ти поведение, от отношението ти към всяко дребно нещо, като здрастито към непознат, здрастито на не толкова полулярен съученик, книгите, които четеш, активностите, които имаш, ведрото излъчване, което имаш, дори когато нямаш причина да си чак толкова ведра. Трябва да спра да пиша изречения с толкова много запетайки.

Снимка: iStock

Твоята светлина е повече от всеки еднократен блясък, който мислиш, че искаш да притежаваш. Твоята естествена светлина. Виж как ми се получават нещата, когато не използвам толкова много запетайки. Всичко е по-подредено и по-просто. Не ме разбирай погрешно. Няма как всеки от нас да бъде някой получил просветление дзен дух, който се носи из пространството и няма никаква връзка с естествения ни живот. Можеш да бъдеш кисела, понякога тъпа, понякога нетърпима и вероятно да оставиш не особено добри впечатления у някого. Естествените хора имат естествени отношения. И понякога нямат ден. Понякога цяла седмица. Никога не сме нито само черни, нито само бели. Но със сигурност трябва да бъдем консистентни. Абе, да не изневеряваме на себе си.

Та. Балът не е повод да се сетиш, че трябва да блестиш. Още по-малко повод да блестиш. По-добре да светиш. Много преди и много след бала. Да светиш не означава да не се „барнеш“. Да се „барнеш“ означава да си пак ти, но просто по-добра и по-тържествена версия на твоето ти. Не повече. Да оставиш светлината в себе си и когато съблечеш своята по-тържествена версия и останеш по дънки и кецове.

И тогава ще имаш още един фен. Аз съм най-големия ти фен.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.