Александър Петров
Едно от първите неща, които научих за моята приятелка, беше, че ѝ доставя страшен кеф да пере. В най-ранния период от връзката ни се случваше да не се виждаме със седмици, защото всеки път, когато ѝ се обадех, тя ми казваше „Не мога сега, тъкмо пуснах пералня!“, а на предложението ми „Може да се видим като простреш…“, най-честият отговор беше „Не, не, няма да стане днес, после имам още дрехи да пера“.
Това, разбира се, беше в началото.
След като станахме малко по-близки, започнахме да се виждаме значително по-често – вече ми разрешаваше да ходя у тях и да зареждаме пералнята заедно. После простирахме и това беше най-романтичното нещо на света. След като дрехите изсъхнеха, започвахме да ги сортираме – нейните и тези на съквартирантката ѝ (да ме извинява, ако чете). После гледах как повелителката на омекотителите глади под вибрациите на центрофугата на новозаредената партида. Казвах си, че съквартирантката ѝ е най-щастливият човек на света… винаги беше изпрана, изгладена и спретната. И да не си помислите, че момичето не е искало само да си изпере дрехите… просто на вратичката на пералнята имаше катинар, ключът от който се пазеше заключен в бронирана касичка. Ключът от касичката пък от своя страна беше винаги в моето момиче. Това, което не спирах да се чудя, обаче, беше откъде се намират толкова дрехи, които да изпере.
С времето любовта ни порасна още повече. Решихме да заживеем заедно. Докато изнасях вещите ѝ от апартамента, си отговорих на чуденката от по-горния ред, за дрехите. Направих проста сметка, ей така, за себе си, с която установих, че ако трябва да се изперат всичките ѝ неща едно след друго, пералнята трябва да работи непрекъснато около четири денонощия или приблизително това са 64 пълни перални. Почти без да преувеличавам.
В сегашно време нещата стоят по следния начин – разполагаме с осем различни перилни препарата – за цветно пране, за бяло пране, за вълна, за бельо и честно казано изобщо не искам и да питам за какво са другите. Всеки от тях от своя страна пък съществува и под формата на две агрегатни състояния – течно и твърдо (прах).
През всичкото това време за мен стана напълно ясно, че за моето съкровище пералнята не е просто нейно хоби – тя е неин храм.
Кога разбрах, че нещата излизат извън контрол ли?
Когато един ден се върнах от магазина и явно прибрала се по-рано от работа, я заварих да гледа работещата пералня. Още повече се притесних от факта, че докато я гледаше, се усмихваше така, както никога преди не се беше усмихвала – предистерично.
- Всичко наред ли е? – попитах я аз.
- Имаш ли да ми казваш нещо?
- Не, какво да ти казвам?
- Например, че вълненият ми пуловер сам е влязъл в пералнята, сложил си е перилен препарат и омекотител и сам се е пуснал на 60 градуса и на 1000 оборота?
- Ааа, не, аз го пуснах, реших да свърша нещо, да поизпера това-онова...
- Аха. Значи вече спокойно можем да си направим бебе!
- Как така?
- Ами, така! След края на програмата, ще си имаме първата бебешка дрешка – свитият ми пуловер, идиоте!
Няколко дни след това видях една новина в интернет:
Казах си, че съм минал метър. А може и мен да ме е обявила за продан, но до момента никой да не се е обадил. Така или иначе все още съм наказан. Сега всеки ден след работа преливам перилните ни препарати в други съдове, за да измия отвътре и отвън шишетата, в които обикновено стоят, а след това ги връщам обратно в тях.
Изпращайте ми своите мнения, идеи и съвети на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Още от автора:
- Без вина виновен – иди докажи, че не си изневерил!
- За гаджетата, къртиците и… къртиците на гаджетата
- Заплатата си е моя, твоята – също… За последствията от черния петък
- Направи добро, изяж… шамар – за странните реакции на някои жени към мъжките жестове
- За свършването в живота на edna двойка
- Доказано лично от предната ми броня: жените са по-добрите шофьори
