От излизането на последните два епизода от четвъртия сезон на хитовия сериал Stranger Things вече мина почти цял месец и въпреки това продукцията на Netflix остава в центъра на вниманието в социалните мрежи. Клипове с най-емоционалните моменти от последния сезон доминират навсякъде онлайн, а интервютата със звездите на сериала не престават да излизат.
Една от тях, Джо Кийри, беше гост на “The Tonight Show” по NBC миналата седмица. Кийри играе Стив Харингтън, вероятно най-обичаният, дискутиран и възхваляван персонаж от Stranger Things. По време на интервюто му водещият Джими Фалън показа съвсем реален билборд от Съединените щати, на който пише „Пазете Стив“ вследствие на очакванията, че героят може да умре в четвърти сезон.
Какво вдъхновява подобна универсална обич към оригинален измислен персонаж? Стив Харингтън не е литературен, комиксов или пък герой от видеоигра с вече изградена фенбаза, който просто едва сега се появява във филм или сериал. Дори името му не е ударно или загадъчно като Джеймс Бонд, Батман или Доктор Стрейндж, да речем. Той е... просто Стив.
Зад изключително позитивното възприемане на персонажа стоят редица фактори. Най-важни сред тях безспорно са фантастичната арка на неговото развитие като личност и герой, написана от сценаристите на Stranger Things, братята Мат и Рос Дъфър; и очевидното блестящо разбиране на силните и слабите страни на персонажа от актьора, който го играе безупречно, вече споменатия Джо Кийри.
В изграждането на света на Stranger Things братята Дъфър черпят вдъхновение от Стивън Кинг за редица елементи, включително за определени архетипи сред човешките си образи. Стив Харингтън първоначално е такъв архетип: красивият, празноглав и груб приятел на една от главните героини, Нанси Уийлър, перфекното американско момиче: ученолюбива, красива, срамежлива и женствена.
В романите на Кинг единственият начин персонажи като Стив Харингтън да се задържат живи през по-голяма част от сюжетното действие е да започнат да подпомагат мистичния злодей в повествованието. В противен случай те умират бързо и гротескно. Такава е била и изначално планираната съдба на Стив в първи сезон на Stranger Things. Но в един момент братята Дъфър решават да излязат от следвания познат коловоз.
Създателите на сериала преценяват, че Джо Кийри е твърде компетентен актьор и харизматично присъствие пред камерата, за да се разделят с него след само един сезон съвместна работа. В последния епизод от първи сезон Стив Харингтън поема по пътя на изкуплението и съзряването в героичен момент, в който спасява Нанси и доскорошния си враг Джонатан Байърс от чудовище, наречено демогоргон.
Но в какво точно се състои този път? След като решават да запазят Стив жив в края на първи сезон, братята Дъфър признават, че не са имали план за по-нататъшното му присъствие на екрана. В крайна сметка действието го праща в коренно различна посока от следваната до момента: царят на гимназията в градчето Хоукинс, Стив „Прическата“ Харингтън, губи популярността си.
Нов ученик – по-красив, по-силен физически и каращ по-готина кола от него – на име Били Харгроув, го побеждава на баскетболното игрище и го измества от умовете и треперещите сърца на ученичките в малкия град. Нанси се разделя с него; старите му приятели пък не искат и да чуят за него, след като Стив с право ги е порицал за злонамереното им, идиотско поведение и е спрял да излиза с тях.
Всички тези загуби и видимото желание на Стив да скъса с досегашния си имидж го правят безкрайно симпатичен в очите на зрителя. Никой герой не е по-обичан от този, който в началото не е бил герой. Промяната, катарзисът, изкуплението: все типични елементи за личностното развитие на един главен положителен герой се оказват сякаш случайно в траекторията на еволюцията на Стив Харингтън.
Ако това не е достатъчно за публиката да се влюби в персонажа, сценарият го събира в екранно дуо с друг безкрайно симпатичен образ – къдравият, фъфлещ, пълничък Дъстин. Двамата герои се допълват съвършено и спомагат взаимно за развитието си, докато даряват зрителите с някои от най-забавните и стоплящи сърцето моменти от целия сериал.
Привидно противоположните им личности ги правят перфектни партньори пред камерата – при други обстоятелства вероятно биха били протагонисти в класическа полицейска екшън комедия. Джо Кийри и Гейтън Матарацо ги изиграват със страхотен комичен усет, пълно разбиране на самите персонажи и с учудващо за толкова млади актьори ниво на зрялост.
Неочаквано формираното приятелство с Дъстин бързо превръща Стив в бавачката на компанията от главни герои, които са деца с около 4 години по-малки от него. Доскорошният „цар Стив“ приема новото си амплоа присърце и има предостатъчно компилации в YouTube с родителски моменти, в които персонажът закриля по-младите си приятели или им дава съвети.
Преходът от нарцистичното поведение в първи сезон до приятелската отдаденост и безкористност, засвидетелствани от Стив по-нататък в сюжетното действие на сериала, не представлява нищо по-малко от пътеката на един истински герой. Той не изважда меч от камък, нито обезврежда атомна бомба – неговият тих, ненатрапчив, но очевиден героизъм се състои във всекидневни човешки постъпки, които го правят толкова достъпен и лесен за идентифициране със зрителя.
Една от тези постъпки е и сприятеляването му с устата и чаровна Робин Бъкли, изиграна от Мая Хоук, дори след като тя се оказва с хомосексуална ориентация и отклонява заявеното желание на Стив да започнат връзка. Тийнейджърското безразличие, демонстрирано от него в първи сезон, отстъпва място на толерантност и грижа за околните в последващите сезони – две типични черти на пораснал мъж. Пътят на героизма за Стив Харингтън е и път към простото човешко съзряване.
След като в крайна сметка оцеля събитията от четвърти сезон, персонажът очевидно ще играе роля и в заключителния пети сезон на Stranger Things. По всяка вероятност ще видим още билбордове, зовящи за щастлив край за Стив, а междувременно нека се надяваме, че Джо Кийри ще получи и пълноценни възможности да създава симпатични герои и извън сериала на Netflix – тъй като очевидно има ума и качествата на истинска филмова звезда на бъдещето.
Прочетете още от Георги Петров:
- Носталгията в киното и телевизията - най-сладкият опиат за сърцето
- Как човечността се завърна в „Междузвездни войни“
- Момичето, което наричат „следващата Мерил Стрийп“
- Филмовата звезда: Един изчезващ вид
- Деп срещу Хърд и човешките проблеми на една магьосническа поредица
- Момчето, което оживя... и стана мъж: Даниел Радклиф отвъд Хари Потър
