В наши дни светът на детските играчки е кошмарен. Давам си сметка, че звуча като бабка с житейския рефрен “едно време колко по-добре беше”, но влизали ли сте скоро в магазин за играчки?
Всичко е пластмасово, дрънкащо, свиркащо и пеещо (фалшиво), но за сметка на това скъпо. Има не просто разнообразие, а от пиле мляко, както пак би казала недоволната бабичка.
Иронията обаче идва от факта, че 90% от всички тия играчки са напълно безсмислени. Ще донесат радост за половин-един час след купуване, а след това ще се озоват забравени в някой ъгъл (или пък в боклука, като се счупят без време).
Особено когато става дума за бебета, родители и приятели се надпреварват да засипват създанието с какви ли не причудливи пособия за игра, чиито производители се кълнат, че точно този предмет ще успокои детето, ще го забавлява часове наред и ще развие по невероятен начин когнитивните способности на пеленачето.
Истината обаче е, че това са пълни глупости и съвсем накратко ще обясня защо.
Първо – бебетата се интересуват и забавляват от съвсем обикновени ежедневни предмети. Пластмасово шише от вода, връзката с ключове, кутийка от нещо, списание, гевгир, термос – ще ги забавляват в пъти повече, отколкото каквото и да е друго. Лично съм го наблюдавала с децата ми, ако не вярвате – пробвайте.
Говорим си за...
Дъщеря ми можеше да прекара половин час и отгоре в гледане на листата по дърветата, люшкани от вятъра, докато стои в количката си. Синът ми ще предпочете силиконовата бъркалка от кухнята пред всичко друго.
Когато растат, положението не се променя кой знае колко и причината е съвсем елементарна – децата гледат нас и всичко, свързано с живота на възрастните, им е невероятно интересно. Замислете се самите вие, като сте били малки, на какво сте си играли? Най-вероятно една от любимите игри е била “семейство” – един е майката, друг – бащата, някой ще се жертва да е детето, ако участниците са повече, ще има баби и дядовци и т.н. Казано накратко – децата си играят на пораснали, съответно ги вълнуват предметите от ежедневието на големите. Че дори и с играта на кукли е така – куклите ходят на работа, имат дом, понякога даже кола и децата си играят, като отразяват живота, който имат с мама и татко.
Тук идва и втората основна причина децата да нямат нужда от стотици играчки и тя е, че те искат внимание. Ако вие отделите от времето си, за да играете с децата си, няма да им е нужно почти нищо друго. Въображението им ще заработи на пълни обороти и те веднага ще измислят какви ли не игри. Защо? Защото вие сте с тях – тяхната майка, татко, баба, леля, приятелка. Човекът е социално животно и това си личи най-добре при децата. В 9 от 10 случая те ще търсят някой друг, когото да привлекат към играта си и това е прекрасно. Никоя играчка, колкото и скъпа, електронна и невероятна да е тя, няма да научи децата ви на социални умения, нито пък ще подобри способността им да се изразяват и комуникират, така, както ще го направи контактът с друго човешко същество.
Вместо заключение, ще си позволя да отправя една молба – не се опитвайте да казвате на децата как да си играят, оставете ги сами да избират. Нека ползват играчките и въображението си както им идва отвътре, вместо да бъдат спирани от “не се прави така”. Само ако не ги ограничаваме, можем да ги насърчим да покажат най-доброто от себе си.
Още от автора:
- Приложната магия на сапунените мехурчета
- Няколко начина да предпазим децата от опасностите в социалните мрежи
- Един съвет към майките на бебета – карайте го полека
- Как се оцелява, когато на бебето му никнат зъби
- Имайте малко солидарност към майките, дори и да не са вашите!
- Замених практичните дрехи с рокли и преоткрих себе си!
- „Аз на градския транспорт с бебето не се качвам“. Но защо?
