Люлеем се върху хамака на времето, което не признава дати, часове, месеци и години. Порастваме внезапно, неусетно ставаме възрастни и отговорите на куп въпроси ни намират самѝ. Това е толкова естествено, колкото че иде есен.
В промеждутъците има мигове на прозрения, когато сме в състояние да обърнем поглед към другите. Сбогувайки се с морето, изпадаме в състояние на тъга, която извиква добротата в нас. Всяка раздяла с морето ни връща към хора, за които трудно намираме време, които често не забелязваме.
Онези, които помагат на други в беда, ще бъдат възнаградени. Макар да няма ненаказано добро, уроците на съдбата са необходими, за да се поучим от тях. Това не означава, че трябва да бъдем лоши. Смисълът на добротата е да проявим човещината в себе си.
Чуждото нещастие винаги изглежда някак далечно. Живеем с мисълта, че лошото няма да ни застигне, че сме застраховани против бедност, самота и болест. Ако останем слепи за страданието на останалите, ние самите се обричаме на слепота.
Красотата е невидима за очите, но добротата винаги сияе и е хубаво да можем да ѝ се насладим. Слънцето винаги е за предпочитане пред представата за него.
Обитаваме свят, който се подчинява на егоизма. Желанието за успех на всяка цена надделява над нуждата да споделяме хубавите моменти, а на любовта гледаме като на нещо, което парите могат да осигурят без проблеми. Бързаме, влачим се по корем, ако е нужно, без да забелязваме шарената премяна на есента, с която природата напомня неподражаемата си прелест.
Под всяко дърво има място, на което двама души са се обичали. Всяко падащо листо е начало на история, чиито край зависи от нашите намерения и постъпки.
Добротата е не просто признак на сила. Добротата е образец за отлично свършена работа, защото самостоятелното себепознание е най-сигурният път в изграждането ни като личности, на които се полагат разбиране и мъдрост, но и привилегията да раздават. А който дава, той и ще получи.
Златното в листата на дърветата ще става все по-осезаемо. Спомен за море кара сърцето ми да бие учестено, защото всяко „сбогом“ е неизменна част от любовта към някого и нещо. Това по странен начин ме опиянява и засилва убеждението ми, че случайните хора, с които ще се размина по улицата, ще обърнат внимание на това, колко благодатно е слънцето в началото на есента. Те също вече са се сбогували със своето море. Познали тази тъга, сега добротата в тях не спира да расте.
Още от Добромир Банев:
