Всяка година на 1-ви януари пиша (или по-скоро дописвам и редактирам) плана ми за Новата година.
Слагам плюсчета на свършените неща и подреждам по важност неосъществените. Не държа всичко да се случи от този план.
Много често откривам, че истински важните неща за мен са се сбъднали, без да ги планирам.
Има и такива, които директно изтривам от списъка си. Тези, които просто не е трябвало да се станат или са изгубили давност. Други идеи, на които им липсва нещо, чакат времето си, за да бъдат довършени. Междувременно се раждат нови по всяко време на годината, без да са включени в плана ми.
Но това, от което съм най-доволна от изминалата година, е, че не следвах плана си на всяка цена.
Всяко нещо има своето време и аз се научих да го усещам.
Минаха времената, когато гоних срокове да пусна някоя песен, да я представя на колкото може повече места, да се опитам да я предложа на повече хора, да изразходвам безсмислена енергия, да се раздавам и вълнувам напразно. Ще правя песни, които на мен ми харесват, а те ще намират пътя сами до хората с моята душевност.
Осъзнах, че нужда от моето внимание имат само най-близките ми – децата ми, мъжът ми, хората, с които работата ми ме среща ежедневно.
Благодарна съм за това, че не слязох от сцената за тези хора. Че не се налага да разделям живота ми на сцена, работа и личен живот.
Удовлетворението идва, когато всичко, което правиш, ти доставя удоволствие.
Качвам се на моята сцена всеки ден – тази за хората, които посещават и споделят йога практиките ми. За тях издадох и дивидито ми "Йога у дома" тази година. Изкарах още куп курсове, за да подобря работата си и да съм подготвена за срещата ми с тях.
Когато бременните дами в часовете ми по йога за бъдещи майки ми благодарят за часа и кажат, че са усетили, че и на бебетата им е харесало...
Когато дъщеря ми остане при мен и изпълнява всичко в часовете ми по детска йога в две последователни групи и иска да остане и при големите...
Когато синът ми каже, че часът ни е минал страхотно...
Когато децата ме прегърнат или просто ми благодарят с усмивка...
Когато не пропускат нито една неделя от детската йога вече втора година...
Когато след йогата за големи виждам едни и същи лица отново вече втора година, в една и съща зала, и още толкова нови усмихнати хора...
...си казвам, че това е моята работа, това са моите хора, това е едно от нещата, които те карат да се чувстваш щастлив!
Щастлива съм, защото ще посрещна Коледа у дома. Няма да работя и на Нова година, както често досега. Нямам нужда да се видя по телевизора, нито дори да имам телевизор.
Ще подарявам най-ценното, което имам – времето си на най-близките ми хора – децата ми, любимият ми, близките ни. Всеки ден!
Те заслужават моето внимание.
И ако трябва да избера само един подарък, то той ще бъде прошка – дадена и поискана. За всички, които съм пренебрегнала или обидила. Ако се сетя за някой конкретно, на който съм повишила тон или съм казала лоша дума, просто ще му се обадя.
Чувствам се истински богата и щастлива от това, че опростих живота си.
Научих се да казвам "Не" и да не правя компромиси с нещо, което вътрешното ми усещане подсказва, че не трябва да се случи. Компромисите не са решение нито в една връзка, нито в работата ни.
Това, което искам за следващата година, е здраве за всички, както и здрав разум. За да можем да подобрим това, което зависи от нас.
Прочетете още от Светла Иванова:
- Какво (не) харесвам в жените?
- Най-хубавият комплимент в живота ми
- Разговорът се записва...
- Лесен ежедневен йога комплекс
- Какъв искаш да бъде Той?
- Мъжът, в когото се влюбих...
Не пропускайте най-интересните текстове от рубриката "Колонката на" като се абонирате за нашия седмичен бюлетин ТУК >>>
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
