Загледани в себе си, сякаш потънали насред нищото, търсим значението на нещата там, където няма да ги намерим. Ние сме само отражения на онова, което се случва зад стените на апартаментите ни. Видимият свят оставя следи върху лицата ни и всяка бръчка е история, достойна да бъде разказана книга.
Зад голямото огледало има тайни, които чакат да бъдат разкрити. Собственият ни образ единствено провокира стремежа да разгадаваме миговете на нашите успехи и проавали, удоволствия и разочарования.
Януари е един безкраен празник. Новото десетилетие е част от календара на живота, който никога не дава обещания. Суеверните ни очаквания съществуват с надежда, че този път ще е хубаво, че идващите дни ще бъдат благодатни за любовта, за приятелствата, за работата. Само че без да положим усилия, без да участаме активно в играта на безмилостната съдба, няма как да сме сигурни, че усмивките ще се превърнат в най-верните ни социални маски.
Секунда е достатъчна да промени живота ни. Една единствена секунда може да преобърне и без това смутения ни свят с краката на горе за добро или за зло. Ако точно в тази секунда бездействаме, сами обричаме дните си. Защото аз и вие сме част от мирозданието и нашата свързаност е от изключителна важност за решенията, които вземаме.
Понякога ни се иска да се впуснем с главата напред в някое приключение. Често смятаме, че другите живеят по-интересно, по-лудо, по-смислено. И това е съвсем нормално. Устроени сме да искаме онова, което нямаме. Всяка чужда любов бие нашата собствена по романтика. Всеки чужд успех изглежда повече оценен. И докато преживяваме часовете с тази нагласа, няма да разберем какво се случва зад огледалото.
Иска ми се да станем по-смели. Да заявим своята категоричност, осъзнали че щастието е и в собствените ни ръце. Ако бъдем повече благодарни, съдбата ще ни се изплати подобаващо дори в игра, в която е научена майсторски да лавира.
Смелостта е тази, която е способна да ни изправи лице в лице със света навън. Да гледаме в себе си и себе си е самота, която малцина имат дарбата да изживяват креативно.
Обръщали ли сте внимание колко живи се чувстваме, когато случаен слънчев лъч прониже погледа ни, докато се излежаваме на канапето, загледани в някой филм. Лъч светлина, проникнал през затворените ни прозореци, е напомняне, че животът навън не спира. Светлина, която сякаш пробива нечие чуждо огледало, за да ни се разкрие с целия си блясък и сила. Подтиква ни да излезем, да избягаме от уютните си апартаменти, за да намерим верните хора, които се разхождат, напук на всики комфортни канапета.
Затова трябва да гледаме навън, а не към собственото си „аз“. В това се състои големият смисъл, който чака да бъде открит зад огледалата, в които рамкираме себе си. Без чужда намеса.
