Александър Петров
Ако една жена мълчи, значи или спи, или мисли. А замисли ли се една жена, мъжът до нея вече има проблем.
Като насън ми се стори, когато веднъж се прибрах от работа и тя започна да говори. И странното не беше, че говори, а това, че същата сутрин се бяхме скарали и след това не се бяхме чували повече. Съвсем сама започна да обсъжда именно този, сутрешния спор. Нали разбирате – не този от преди един месец, не този от преди година – започна директно с последния. При това не се караше, а съвсем спокойно започна да ми обяснява:
„Виж сега, за това сутринта… Приемам, че и аз имам вина за ситуацията, защото в една връзка никога няма един виновен. Може би бях малко по-остра, но да знаеш, че и ти ме подразни с реакцията си. Знаеш, че понякога съм по-рязка и е важно за мен да не ми обръщаш толкова голямо внимание, когато подпаля, понеже знаеш колко много те обичам. Не си правя илюзии, че характерът ми е лесен, но си наясно, че и твоят не е цвете. По-скоро и двамата сме гадни бодили. От моя страна поднасям извинение към теб и се надявам повече да не се караме за глупости, за което ще се постарая повече.“
Стоях с отворени уста и не можех да повярвам, че най-накрая е разбрала това, което обяснявам от векове – че когато говориш за проблемите с половинката си, животът е 30000 пъти по-лесен.
И тъкмо да кажа „Уау, впечатлен съм, и аз ти се извинявам, любов моя, обичам те!“ и……
„… се събудих“
И познайте какво се чуваше около мен – нищо. Беше се подпряла на мен на дивана и издаваше същите звуци, както преди да заспя – вдишване и издишване. Което беше положително, защото от една страна беше жива. От друга страна обаче продължаваше да мълчи, заради малоумното ни скарване от сутринта. Вече десет пъти я бях питал защо точно се сърди, не иска ли да обсъдим лошото й настроение – отговорът беше един и същ… Но нямаше как да го чуя (сещате се, защото мълчеше).
Предвид, че мълчанието продължаваше, реших да постъпя като истински мъж и да се извиня без вина. Използвах нейните думи от съня си, защото звучаха много мъдри и подходящи:
„…….. от моя страна поднасям извинение към теб и се надявам повече да не се караме за глупости, за което ще се постарая повече.“
Помните ли първото изречение от този текст?
Да. Оказа се, че спи. И въпреки че поради тази причина не беше чула искреното ми извинение и желание за мир, беше толкова красива и ангелски смирена, че можех да я гледам вечно и бях убеден, че мога да й простя и най-глупавия спор.
Тогава тя се събуди, погледна ме с нежните си зелени очи и просто каза…
„К‘во ма гледаш?“
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov!
