Всеки намира изгубената си половина: хубавото на любовта е, че нищо „не трябва“

13.11.2018 13:00

Хубавото на любовта е, че нищо „не трябва“. Тя не познава задължителните правила. Режимите са ѝ чужди, не се поддава на внушения, мантрите не вършат работа, освен да ни се извие свят от повторения на звуци.

ТРЯБВА да свикнем с мисълта, че привличането е един от природните закони, които нямат обяснение – по презумпция всеки намира изгубената си половина. Проблемите идват после.

Не очаквай нищо. ТРЯБВА да знаеш, че очакването е най-краткият път да загубиш някого. Стремежът да го подчиниш те отдалечава от него със скоростта на светлината. Битието е сложно нещо, но битовизмите на елементарно ниво със сигурност убиват добрите моменти в живота ни. Не променяй навиците, които вече сте изградили. Животът най-много се услажда, благодарение на рутината в отношението между двама. Опитът да разнообразиш ежедневието често предварително е обречен на провал.

Не че нямаш нужда от разчупване на стереотипа. Изненади като вечеря в приятен ресторант или самолетен билет до Италия винаги вършат добра работа, стига да не се опитваш да променяш гардероба на другия или да го убеждаваш да смени телевизионния канал.

ТРЯБВА да имаш мярка, когато твърдиш, че обичаш.

В душите си ние сме толкова различни, колкото са всичките листа на дървото – един с един не си приличаме. Уважавай разликите, за да се множат приликите в съвместното ви съществуване. Радостта от живота се възпитава с чувствата. Да бъдеш толерантен, е шанс да получиш толерентност от другия. Свободата и без това е относително понятие - не се задълбочавай в това доколко я имаш, просто я упражнявай с човека до себе си. Доколкото е възможно.

НЕ ТРЯБВА да мислиш, че само ти имаш право на почивка от живота, който вече си започнал да делиш.

Да си самодостатъчен е прекрасно, защото по презумпция е изключено усещането за самота. Една самодостатъчност предполага его, което може да се вдъхнови за написването на хубава книга, но никога няма да се съвмести с присъствието на човек, който вече е свикнал да очаква.

АКО ТРЯБВА да започнеш отначало, нека това не е свързано с любовта. Сполетяла ли те е, тя никога не се повтаря. Може да имаш нова любов, можеш да целуваш отново като за първи път, но никога не е същото. И в това именно е нейният смисъл...