Слънчевата светлина е толкова бърза, че за нея секундите нямат никакво значение. Само за миг тя прекосява дълбините на вселената, за да достигне до нас. Земята се върти с бясна скорост около собствената си ос и ние приемаме това за даденост. Никой не се пита защо не залитаме, защо не падаме от нейната въртележка. Природата не познава паузите, за Земята стопкадърът не съществува. Внезапни са вулканите, земетресенията, ураганите, наводненията и пожарите.
Живеем в бедствена обстановка, приели сме живота за даденост и предпочитаме уюта на забравата.
Врявата и безумството никога няма да ни станат чужди.
На този фон успяваме да си станем все по-непознати. Създаваме технологии, които ни отдалечават един от друг. Напук на природните закони избираме самотност, каквато не всеки е призван да понесе. Защото самотата е висша форма на доверие към самия себе си.
Пестим си думите, пестим си жестовете, пестим общуването помежду си с всеки ден, в който слънцето не престава да изригва мощта си върху нас. Слънцето не е само рисунка върху метеорологичната карта сутрин. Прогнозата за времето за нас се свежда до нуждата от връхна дреха.
Ако си припомним, че ярката звезда е в центъра на Слънчевата ни система, нещата със сигурност биха били други. Всеки поглед към тази животворна звезда може да върне усмивките на лицата ни. Децата винаги рисуват слънцето усмихнато. На децата винаги може да се има доверие.
Живеем в ерата на алкалните батерии. Дори телефоните ни имат почистващи програми, които удължават техния живот. Но няма програма, която може да премахне бъговете ни извън обхват. В едно „Здр“ липсва съпричастност. В „Здравей“ има само четири букви повече. И в тях се крие ключът към еволюционната потребност да съществуваме заедно.
Спестеното „обичам те“ не се компенсира със сърчицето, което получаваме на цветния дисплей.
Започнахме да протестираме пасивно. Нашите революции са под форма на статуси в социалните мрежи. Превръщаме се в жертви на терора, който успешно си причиняваме сами. Пестим енергия, като се възмущаваме от канапето пред големия екран на телевизора.
Животът престана да бъде вълнуващ като филм. Съществуваме в риалити, което убива със скука.
Оскар Уайлд казва, че целувката може да разруши човешкия живот. Със същата сила важи и обратното. Една целувка може да причини втори голям взрив и това явление да отвори очите ни за истинските неща, от които зависи животът ни.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Времето като изпитание, любовта като спасение
- 10 минути към себе си
- Обича ме, не ме обича…
- Не хвърляйте камъните – събирайте ги и съграждайте с тях
- Отвъд тълпата, в името на любовта
