Идват празници. По презумпция те трябва да са весели.
Червеното преобладава, защото е цветът на любовта. Улиците се опитват да бъдат приветливи, а хората се смеят повече – за малко забравят всички лоши неща, които пораждат у тях тъга и чувство за безнадеждност.
Зимата е сезон, в който уютът сплотява.
Когато няма какво да си кажем, темата за времето е най-доброто извинение.
Но в оставащите дни до края на годината е добре да не коментираме колко е студено навън. Така ще бъде до април, ясно е за всеки. Снегът е толкова типичен за сезона, колкото банските ни костюми през лятото. Да, ще вали. В края на краищата нито е противоестествено, нито е повод за притеснения.
Вместо да губим часове в празни приказки, можем да свършим куп полезни работи. Да покажем на любимия човек колко го обичаме, защото любовта е действие. Да прегърнем приятелите си, защото никой не е застрахован от грешки.
Да се погледнем в очите, докато не е станало твърде късно, защото с всяка минута раздяла ние се забравяме един друг. В следващия миг сме други, а някои събития в живота ни не могат да започнат от начало. Повечето събития.
Трябва да се съсредоточим върху истината такава, каквато е, защото обикновено нашите истини са егоистични. Дори природата не толерира себичност – красотата ѝ е съвсем умерена, макар понякога да изглежда нахална. Живеем ли единствено заради себе си, не сме част от огромната магия на мирозданието.
Всяка секунда е вечност, а вечността е само миг от вселена, която само си мислим, че познаваме.
Осъзнаем ли, че светът не се върти около нас, ще видим в луната нещо повече от обект за астрологични прогнози, слънцето ще се усмихне извън притесненията за магнитните бури, а морето отново ще се превърне в метафора за двама, които знаят да се обичат. Взаимно.
Важно е да не забравяме и да бъдем себе си. Не имитирайте никого. Не пожелавайте битието му. Не само защото богатите също плачат, а защото измисленото от нас време не толерира копията – дори когато се размножаваме, ние никога не сме еднакви.
Нека завали снега. Нека е студено.
Ще сложим шапки, ръкавици и шалове и ще се пуснем по гръбнака на улици и булеварди. Идва Коледа. Червено е – като любов, като греяно вино, като звезда на върха на елхата...
Важно е да отворим очите си сега, точно в този момент. Защото сме живи. А живи ли сме, ще дочакаме лятото. Него ще го има винаги.
