Като хора, принадлежащи на новото време, много от нас търсят психолози, за да намерят решения на проблемите си. Това не е лошо, защото понякога чуждият и необременен поглед е много по-полезен от приятелите, които хлипат заедно с теб. Също така е важно, че ако нещо не става по един начин, е добре да сменим подхода. За да стане.
По-принцип е по-добре да става.
Като променим мислите си, променяме и действията си. Като пременим подхода, променяме и резултата.
Та, с две ръце те подкрепям да потърсиш психолог, психоанлитик или въобще специалист с добър подход и удобно канапе, когато напрежението ти дойде в повече, когато се съмняваш в себе си, когато изпадаш в безпричинни паник атаки и тревожни състояния. Мале, събраха се доста състояния, които налагат добър подход и удобно канапе.
Този текст може да продължи като реклама за удобни канапета от фирмата с жълт надпис на син фон, или просто да продължи по същество.
Всички ние сме не еднакво силни, а различно крехки, раними и чувствителни. Всички ние имаме различна нужда от помощ, а не еднакво убеждение, че трябва да махнем с ръка и да отминем.
В тази връзка се разбрахме, че е важно да не таим в себе си, да не се срамуваме, че имаме някаква драма и да търсим начин да формулираме тази драма и да я споделим.
Също така се разбрахме, че не винаги става със сълзливи събирания с момичетата, където гледате „Бриджит Джоунс“, слушате „I will survive“ и често пъти вместо да потънеш в драмата на другата, изтъкваш своята драма и добавяш – „Много добре знам, как се чувстваш“.
От това не става по-леко, най-вече за тази от вас, на която й е натежало сърцето. Много приказки за да утвърдим решението ти да тръгнеш на професионална терапия, психолог, психоаналитик. Така. Хубаво е, че си тръгнала.
Още по-хубаво е да знаеш, кога да спреш.
Психологическата помощ, терапията, въобще пътят ти към изхода имат начало и край. И дори и да не мислиш, че си стигнала до изхода, трябва да можеш в един момент да се откажеш от тази патерица и да продължиш сама. Психологическата помощ, както всяка друга помощ трябва да има цел. Добрият психолог пита, предлага, или прави нещата така, че заедно да формулирате и стигнете до такава цел.
И това се регламентира още в самото начало. Терапията е вид лечение, която постига своите резултати, но по-важното е, че се опитва (и добрите психотерапевти успяват) да катализира собствени съпротивителни сили срещу дадено състояние. Тоест – ключът е в теб, но понякога не го намираш.
Е, психологът ти помага да откриеш ключът в теб и да отключиш собствените си сили, за да се справиш или приемеш (или и двете) дадено състояние, притеснение или проблем. Обратното на това е да станеш зависима от психотерапевти. Понякога към един, понякога към няколко. Това не е готино. Има хора, които не ходят често, но някак не могат да се откъснат от тях.
В орбитата на психолозите са. От време на време просто си ходят. Да се „сетнат“, да си отговорят на някои неща. Не знам дали е правилно, но мисля, че не е. Това те отказва от възможността сама да стигнеш до там, където и да е това там. Нали си била вече „там“, нали си ходила на консултации, нали са ти се случвали разни неща, нали сте изговаряли какво ли не ?!
Нима това не ти дава опит и знания да приемеш и обработиш собствените си емоции и това, с което се сблъскват тези емоции. Психоанализата ти дава повече самопознание, а това съответно ти дават и повече опит сама със себе си.
Най-голямата победа в този процес е да се научиш да се слушаш и да понамалиш грешките, които допускаш, а тя най-често е една грешка, която просто повтаряш.
И щом веднъж успееш да обработиш една рана, разбираш, че имаш сили и опит и за друга, за трета, за пета. Раните могат и да бъдат различни, но пак са работа на сърцето и раненото сърце. Засягат този мускул и срещу тези драми и гризани пръсти застава опитът. Опитът от срещите ти с психоаналитика и опитът по принцип.
Затова, когато пак дойде някоя емоционална буря с потенциал да скърши всичко, което може да скърши в теб, не търси спасителни пояси. Обърни се към себе си. Към силата в себе си, към опита си и не забравяй, че колкото и да бъде силна и мрачна бурята, тя минава. Отминава. След нея всичко утихва и изгрява слънце.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Още от Симо Колев:
- 2024-та година е за 24-годишната в теб
- Ти - жертвата. Ох, милата. Ти серизоно ли!?
- Секс без връзка и връзка без секс
- Ами ако „другият“ е много по-готин от „твоя“
- Те не са вечни
- Направи първата крачка в бара
