Жената е сложно явление. Тя не е някакво си обикновено любовно стихотворение. Тя е тайна, която научаваш малко по малко, не изведнъж, а с времето. Тя не е нито един от четирите сезона. Тя е петият сезон, който се мени с всяка минута от часа, с всяка секунда от минутата. И внимание – следва да кажа нещо, което може да обезкуражи леко мъжката аудитория, но все пак... Бум! Вратата към душата на жената не бива да бъде разбивана. Мъжът, който носи достойнство в себе си знае, че тази врата се отваря само и единствено отвътре. Няма нужда да стоиш и да дебнеш на прага. Съдбата ти се решава от вътрешната страна.
И не – това не е никакъв песимизъм. Такава е реалността и е по-добре ние мъжете да свикваме с нея, вместо да негодуваме срещу непроменимото. Нищо не зависи от нас. Нашите силни сърца се намират в крехки, нежни ръце. Крехкостта им обаче не бива да се бърка със слабост. Жената е най-силното нещо на този свят. Така де – отплеснах се от главното. Ключът е в теб, не в някой друг, разковничето си ти, не мъжете ти. Те, както и да се държат, каквото и да правят – още са на прага. От теб зависи дали ще ги пуснеш да влязат навътре.
Имам представа какво ще ми кажеш сега – как ти е писнало да се доверяваш на неправилните хора, как принцът на бял кон се е оказал един обикновен нещастник, а ти дори не си се почувствала като в приказка. Ясно ми е. И добре те разбирам. Мъничко ти съчувствам даже, макар да съм наясно, че ти не обичаш да ти съчувстват. Още по-малко пък да те съжаляват. С мен случат не е такъв. Аз съм просто страничен наблюдател, който поставя правилните въпроси на отговорите, които се съдържат вътре в тебе. Всичките до един са там, а ти ги търсиш другаде, защото си объркана.
Няма никакво място за отчаяние. Напротив. Важното е да съхраниш красотата си. Вътрешната, не онази, която изчезва лесно и може да се превърне в какво ли не. Важна е красотата, която остава. Видях те как я скриваш дълбоко в душата си, преди да я заключиш. И сега се боиш да завъртиш отново ключа в обратната посока. Боиш се да отяориш. Боиш се допуснеш. Боиш се да приемеш. Боиш се, защото уравнението има безброй неизвестни. Боиш се, а не бива. Отключи вратата. Някой чука.
