Мая Николова
Наскоро проведените избори и политическата суетня около тях ме върнаха във времето преди демократичните процеси да довеят вятъра на промяната у нас. Припомних си този период с носталгия и мъничко тъга, за да установя, че онова, което тогава будеше толкова недоволство у хората, всъщност никога не си е тръгвало.
Какво имам предвид ли? Ще обясня – помня колко много дразнеше факта, че политическият строй манипулираше хората, оформяше съзнанието им, диктуваше живота им: като се започне от еднотипните жилища, обзаведени по един и същи начин, през лъжицата и канапето, та се стигне до жигулите, ладите и задължителните почивки в Приморско на бунгала, защото на партията майка ѝ трябваше „здрав дух в здрави тела”.
Всички изпълнявахме повелята на чавдарската, пионерската, комсомолската организация и партията. Нещата бяха предoпределени и обусловени. Всичко се диктуваше отвисоко и се изпълняваше от всички нас. И така, докато не дойде „Великата промяна” – демокрацията. Времето на „свободния избор”, „свободния печат” и „свободния капитал”.
Само дето от толкова свобода накрая излезе, че „Преоблякъл се Илия, пак в тия…”. Ще попитате „Защо”? Ами да вземе например съвременната алтернатива на някогашната „партия” – инфлуенсърите. Странно е как толкова много хора страдат от критично висока доза нарцисизъм и държат да ни осветляват за всяка дребна подробност от битовото си ежедневие. И някак неусетно, но с много твърда ръка, същите тези хора са се наместили на отдавна освободеното от предишната доктрина място, за да се превърнат в нова, но също толкова пагубна форма на контрол.
Единствената разлика преди 10-и ноември и днес, е че тогава принудата идваше отвън, а сега идва отвътре – тоест самите ние, напълно доброволно, сме сдали властта, отдали сме „свободната си воля” на всеки, който смята, че има правото да поучава, наставлява, съветва, насочва и т.н. избора ни на интериорен дизайн, моден дизайн, кулинарни предпочитания и място за почивка. Някога избора беше столът на станцията, а сега „ол инклузив” на хотела, но всъщност казано накратко „Преоблякъл се Илия пак в тия…”.
И за да не си помислите, че четете материала на някакъв „хейтър”, ще ви кажа, мили млади и нетолкова млади читатели, че тези думи са продиктувани от болка. Боли ме, че днес, когато наистина има от всичко по много и по магазините, и в душите ни, никой не се възползва от личното си чувствознание, за да изгради свой уникален стил на собствения, единствен по рода си свят.
Нима не е жалко, че вместо творци, каквито мечтаехме да бъдем, ние се превърнахме в подражатели? Животът ни сякаш не е роден от собствения ни ярък почерк и не е низ от вдъхновени действия, а е „копи – пейст” на живота и избора на някого, решил, че най-добре се печели от фотьойла вкъщи с камера в ръка.
Говорим си за...
Това, което искам да кажа, е, че всичко, което е важно и стойностно за всеки един индивид – от избора му на дреха за деня до избора на партньор в живота и професионален път – е вътре в нас. Само там, в душата и сърцето си ще намерим отговора на всеки въпрос и насоката за всяко решение.
Ние сме различни, и затова ключът за нашия свят отключва само нашия свят. Дошли сме на тази земя, за да творим собствения си уникален живот, без да пречим на всеки друг да изгради своя такъв. Единственият контрол, който бихме могли да имаме, е върху самите нас, като пазим мислите си светли, чувствата си чисти, а постъпките си – вдъхновени, но от самите нас. Защото единствената вярна посока е отвътре навън, а не обратното.
А на тези, които имат нужда от публика, за да направят живота си малко по-стойностен в собствените си очи, ще кажа: вие сте чудесни такива, каквито сте, дори в своята обикновеност, защото във всяка обикновеност се крие мъничка божествена искра! Нямате нужда от последователи, за да намерите приятели!
Обичайте себе си и творете своите мигове сами! Успех!
Прочетете още:
