Мария Николова
Срещаме се с Ирина Софранова в уютно заведение в парка Заимов в София.
„Обичам да идвам тук, защото това е един от малкото ресторанти в София, в който ще ти отворят която пожелаеш бутилка от винения лист, дори и да искаш само една чаша от нея“. (срещата е в Urban Table – бел. ред.)
За нея на този етап знаем, че е винен маркетолог и че може да ти разкаже красива приказка за всяко едно вино по света, толкова описателно и вдъхновяващо, че буквално ще усетиш привкуса на напитката, без дори да я опитваш.
В началото на разговора компания ни прави съдружничката й Яна Петкова (двете с Ирина са създателките на платформата avinissima.com).
Срещат се преди 4 години. Тогава Яна вече е единственият в България дипломиран винен маркетолог в единствената по рода си академия за изучаване на тайнствата на виното, WSET (Wine & Spirit Education Trust). Ирина, която тогава все още е част от корпоративния свят като консултант Стратегически комуникации в голяма австрийска институция във Виена, в онзи етап обучението й е някъде по средата. И двете отбелязват, че са се уцелили в правилното време, на правилното място, и разбира се – с правилния човек.
Ирина тъкмо е взела решението да се завърне към корените си и да направи рязък житейски завой, напускайки австрийския хронотоп, а Яна – тя е имала интуитивната нужда от подходящия бизнес партньор за разпространяване на винената култура в България на професионално ниво. Така, съвсем логично съдбата ги приближава към Avinissima, техният общ и най-сладък проект за винено консултиране, страстта на живота им.
Ако се питате с какво точно се занимават тези две жени в сферата на винарската индустрия, веднага разясняваме... Част от работата им е свързана с консултация на винарски изби в България и по света, помагат им да подобрят качествата на вината си, както и да се установят по-разпознаваемо и качествено на пазара. Друг техен период от време преминава в журиране на престижни винарски световни конкурси (най-често провеждащи се в Лондон), на които те трябва да поставят оценки на вина от различни кътчета на планетата без изобщо да знаят къде са произведени. Други “винени услуги” са курсове за обучение, винени турове, водедене и организиране на смислени събития за и около виното.
„Винаги сме изключително щастливи, когато в края на конкурса стане ясно, че сме дегустирали българско вино и сме му дали хубава оценка, без да подозираме, че е нашенско“,
допълват двете в синхрон.
Все по-често двете биват канени за лектори на винени презентации, организират обучения както за хора, които професионално се занимават с този бизнес, така и за абсолютно начинаещи любители на напитката, които просто искат да имат малко повече познания и да могат да различат десертното от сухо вино. А през останалото време и двете пътуват – водени от личния си интерес и желание да научат повече за виното и неговата история.
Малко по-късно Яна ни напуска (трябва да вземе малкия си син от детска градина) и ние с Ирина потъваме в магията на виното. А тя е заразяваща и държи дълго!
Още в началото на разговора ни разбираме, че Ирина не е обикновен любител на виното, който ще отпие от чашата и ще ти издекламира като академичен професор процента алкохолно съдържание, ароматните характеристики, годината на производство и страната, където е отлежало. Да, тя може да го направи, но това е скучната част. За нея най-ценна е историята на виното, човекът, който обработва лозята, който обгрижва плодчетата грозде, който следи целия процес на ферментация в своята изба, докато най-накрая не създаде блажената алкохолна напитка.
Разказва ни и за едно от последните си пътешествия по пътя към винооткриването. To e в Южна Африка и е оставило незаменим спомен в съзнанието й. Пътувала е до там съвсем сама, в средата на нищото, за да открие автентичен винар, който произвежда по думите й „едни от най-фантастичните вина в света“. Бил лудак, щур, интересна личност, който обаче вкарва всичката тази колоритност на характера си във вкуса на своите вина. И резултатът бил зашеметяващ.
„Мога да разкодирам темперамента на даден човек само по виното, което той прави. Още преди да се срещна с мъжа от Южна Африка, знаех, че ще е именно такъв, само по вкуса на виното от избата му.“,
споделя Ирина.
Може да направи и тъкмо обратното: да вкуси виното и да има ясна представа за човека, който го е правил, дори без да го е срещала. Категорична е, че всяка изба по света създава вино по неповторим начин, макар то да е от един и същи сорт (например совиньон блан).
„По вкуса на виното можеш да познаеш вида на почвата, където е отглеждано гроздето, страната – дали е с по-топъл климат или по-хладен, но най-вече човека зад продукцията… ако вземеш десет различни изби, които правят мавруд, нито едно от десетте вина няма да има сходен вкус с другите.“
Питам я дали са верни всички онези „закони на виното“ – бяло вино се пиело със сирена и грозде, червено - с телешки стек и т.н.
„Всъщност няма храна, която не си отива с виното. Аз съвсем не се идентифицирам с тези сезонни схващания, че лятото се пие бяло, зимата червено. Разбира се, има препоръчителни закономерности в пиенето на вино, но това не означава, че трябва да се ръководим по тях. Ако днес ни се пие розе, нека пием розе, каквото и да консумираме заедно с него. Виното трябва да ни е приятно на небцето, а не да го пием, защото някой е решил, че ризлинг е идеален към порция сьомга с терияки сос. В интерес на истината, има няколко храни, за които определено считаме, че не си подхождат с вино – варено яйце, оцет, чесън, брюкселско зеле, аспержи... “,
обяснява ни тя.
На въпроса кои са страните с най-подценяваните вина Ирина е категорична – Австрия. Малко хора в България осъзнават колко голям производител на вино е тази страна и колко добри са всъщност вината им. Припомня ни за голям скандал във винената индустрия там през 1985, който налага много по-висок контрол и внимание над напитката към днешна дата.
„В момента австрийските вина са с едни от най-добрите показатели качество спрямо цена“,
казва ни.
Фокусът на Ирина е разпространяването на словото за балканското вино. Убедена е, че именно тук, на Балканите, по нашите географски ширини, виното е специално и специфично. Обиколила е множество изби в България, Сърбия, Македония, Гърция, Хърватска, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна Гора с мисията да вникне на много по-дълбоко ниво в материята на балканското винопроизводство. Дори вече говори почти всички езици на Балканския полуостров. Казва, че така по-лесно прави интервютата си с хората, с които се среща в различните винарни. Остава й да научи само гръцки, така че й стискаме палци!
И като всяка една жена, освен от вино, Ирина (която също като половината екип на Edna.bg е земна зодия, а именно Дева) се интересува от астрология, от мъжки характери, от красотата и естетиката на света. Затова в следващите материали, които ще прочетете от нея (точно така – Ирина става един от новите външни автори на сайта), тя ще ни разказва точно такива вдъхновяващи и интригуващи приказки за виното и себепознанието. Ние нямаме търпение да ги прочетем и споделим с вас, а дотогава – пийте вино, но не машинално, а с осъзнато.
И се опитайте да си представите мястото и хората, които са го създали.
Знаете ли, някой ден можете и да се срещнете с тях, дори да се намират от другата страна на планетата…
