Великолепната жена съществува!

07.03.2019 11:00

Здравей, чух, че се обръщат към теб за съвет много често. Твърдят, че си великолепна.

Искам и аз да съм като теб. Великолепна. Ето защо си нахвърлих няколко въпроса. Дълго ги задавах на себе си, но често получавам грешни отговори и за това реших да попитам теб.

И така, чувстваш ли се понякога неуверена и без самочувствие? Когато се събудиш, а предната вечер си преяла, имаш ли енергия, или се връщаш обратно в леглото? Случвало ли ти се е да не вдигаш телефона си цял ден?

А когато махнеш с ръка и решиш да отпишеш фитнеса за днес, докога ти е гузно?

Обичаш ли шоколад? По колко шоколада си способна да изядеш на ден? Тъпо ли ти е като се изложиш и как преодоляваш критиката след това? Имаш ли много приятели, какво правиш с тези, които те разочароват, предават, лъжат и използват? Известна ли си? Как се справш с жълтите клюки за себе си? Как решаваш да се захванеш с даден проект, за който някъде вътре в себе си си убедена, че не е твоя?

А какво правиш с мъжете, които искаш, но си сигурна, че определено не са за теб? Притесняваш ли се, че няма за какво да си говорите? Ако си нещастна с някого, можеш ли да се разделиш с него? А когато разбереш, че си направила грешка, това изяжда ли те отвътре? Как се справяш?

Ако знаеш, че някой те харесва, а ти не го искаш, бягаш ли бързо в обратната посока? Имаш ли деца? Какво им казваш, когато те разочароват?

Как се справяш с депресията и когато вали? Общуваш ли с родителите си, знам, че са много чувствителни на тази тема? Казваш ли истината винаги или по някога лъжеш, за да запазиш семейния мир?

Страх ли те е да не останеш сама до края на живота си? Притесняваш ли се, че остаряваш? Как се справяш с този страх? Имаш ли приятелки, които виждаш, че не са на нивото ти и въпреки това изглежда сякаш се справят по-добре от теб? Мислиш ли често за миналото и питаш ли се какво би станало „ако”?

Плачеш ли? Чувстваш ли се глупава понякога? Страх ли те е? Срам ли те е? Когато не знаеш нещо, признаваш ли си? Питаш ли за посоката? Излизаш ли без грим? А без да оправиш косата си? Чистиш ли у дома? Гадно ли ти е, когато е разхвърляно вкъщи? Събираш ли приятели на вечеря? Поръчваш ли храна? Добре ли готвиш? А ако не ти се получи вечерята, съжаляваш ли? Неудобно ли ти е да помолиш за помощ? Казваш ли „НЕ”?

Случвало ли ти се просто да се откажеш? Как продължаваш тогава напред?

Май въпросите станаха много...

Дали ще получа отговора ти? Колко време да го чакам? Дано не си твърде натоварена, за да отговориш. щ

Важно ми е да знам как да стана като теб, трудно ли е да си великолепна? Колко време отнема? Няма ли да остарея, докато чакам? Защото много ме е страх!

„Скъпа, Ива. Там ли си. Разбира се, че те чувам, виждам и разбирам. Задавам си същите въпроси. Всеки ден. Не знам отговорите на всеки от тях. Знам само че всичко е вътре в теб. И можеш да се справиш сама, защото имаш силата и опита да го направиш.

Ще ти припомня думите на Елиф Шафак: „Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят с теб, първо промени начина, по който се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап, обаче бъди признателен на всеки бодил, който другите може да хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.”

И никога не се съмнявай – великолепната жена съществува! Това си ти!” – Твоя В.

Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg: