Пореден ден под карантина. Би трябвало да имаме време за много неща, да сме безгрижни и да почиваме, но някак си забелязвам у хората една тиха тъга. Правим се че ни е лесно, а реално не знаем какво ще последва утре, какви ще бъдат новите мерки, колко ще бъдат жертвите.
Вероятно това не е никак подходящ момент човек да мисли за бъдещето си. Осъзнавам, че всички планове, които до вчера сме си правили, може и да не се реализират. Може би сега е времето да си дадем сметка колко преходен е животът ни и как всичко може да се промени за секунди. За едно мигване на клепача. Cега ни има, после - не.
Иска ми се да не бъда песимист. Иска ми се да ви дам надежда. Иска ми се да ви прегърна, но напоследък дори и прегръдките са виртуални. Много пъти съм писал за това колко не ми харесва властта на технологиите над човечеството и как трябва да се върнем към истинското общуване. Лице в лице и очи в очи. Налага се обаче да признаем едно: нищо вече не в нашите ръце. Нищо не зависи от нас.
Вчера дълго разговарях психоложката си по темата. Тя ми каза следното: "Вече не ние си пишем графика, така че няма смисъл да се ядосваме." Научих и още нещо и бих искал да го споделя с вас. В психологията домът е метафора за душата. Оставайки по домовете си ни се дава шанс да се доближим до душите си, да ги почистим, да създадем уют в тях, дезинфекцираме собствените си представи.
Впрочем днес е Благовещение. Имам някакво хубаво предчувствие, че скоро и това изпитание ще отмине. Въпросът е какви ще бъдем ние после. Ще бъдем ли същите каквито бяхме преди около две седмици? Ще се научим ли най-после на търпение? Ще спазваме ли същата хигиена - буквално и преносно. Не зная. Знам само, че няма да сме същите и това със сигурност ще е за добро.
Природата ни казва нещо, изпращайки ни този праг. Задължени сме да го прескочим, колкото и трудоемко да ни се струва. Сега е моментът всички да се хванем за ръце, макар и виртуално и да бъдем едно цяло. За да оцелеем. За да останем тук. С усмивки на лицата и възпламенени слънца в очите. Сплотени човеци в очакване на идното утро. Всичко ще се оправи. От нас зависи колко скоро. Благодаря за вниманието.
