В свещената интимност трима са много, но пък двама са малко

15.07.2022 13:30

Интимността е свещена територия във връзката, време и пространство, в което партньорите се опознават един друг, подпомагат се, изцеляват се, развиват се, разцъфват. В това тайнствено, свято пространство се случва същинският обмен между двамата. Този обмен надхвърля техните личностни познания, представи и очаквания - и за тях самите, и за онова, което се ражда и расте помежду им.

Интимността включва не само сексуалния обмен, но и ежедневното споделяне на мечтите, страховете, проблемите и конфликтите, в които всеки от партньорите е въвлечен и преживява, както и текущите, неизбежни предизвикателства пред самото партньорство.

Интимността включва и споделянето на пространство и време, недостъпни за който и да е друг, и поставянето на верни приоритети, с които всеки от партньорите да се чувства значим и утвърден в представите и отношението на другия.

Партньорството е избор, който правим не веднъж завинаги, а всеки ден. В него е важно е да гледаме в една посока, но за да стане това, първо трябва да се погледнем един друг в очите – отвъд страха, отвъд предубежденията и неясните плашещи предчувствия. За да се осмелим да навлезем в онази свещена територия отвъд страха, където се ражда и живее радостта.

В този интимен обмен на всички нива няма място за трети. Това е най-искреното, истинско и съкровено общуване след общуването със себе си.

Това е първият концентричен кръг след нашия собствен вътрешен център, където се отваряме за същността си пред самите себе си. Децата, роднините, приятелите, колегите – те са важна част от живота на човека, но тяхното място е в следващи вътрешни и външни пространства, отвъд територията на това свързване.

От ключово значение е споделеното в това интимно време и пространство да остава между партньорите. Всяко ненужно изнасяне навън наранява и затруднява доверието и смелостта, които са ни нужни, за да се отворим напълно, да се покажем без маска и без грим – и със светлите, и със сенчестите си страни.

„Бъдете в близост, но не прекомерна – колоните на храма се възправят на отстояние една от друга и ни дъбът, ни кипарисът виреят един другиму в сянката.“

— Халил Джубран

В свещената интимност трима са много, но пък двама са малко.

Трима са много, когато говорим за присъствието на трети фактор тук – бил той дете, родител, приятел, работа. Двама обаче са малко, защото отношенията между партньорите е нужно да бъдат развиващи се и отворени – нагоре и навътре, към душите им, към духовната енергия, която непрестанно ги подкрепя и им помага да се разгръщат, да се променят, да се надграждат – като се оглеждат един в друг и в това целебно огледало опознават и обикват и светлината, и сянката си.

За да може в тази жива и непосредствена среща да се раждат близост без обсебване, свързване без притежание, любов без окови. И да бъде връзката не затвор, не разграден двор, а храм, в който любовта и свободата се чувстват у дома си.