Животът сам по себе си винаги е възможност за ново начало. Откриваме красотата в него постепенно – така, както сладоледът ни се услажда с всяка следваща хапка. Достигнеш ли средната възраст, гледаш на живота с други очи.
Помъдряването е дълъг процес. Опитът се трупа с годините – разочарованията ни правят по-силни, а миговете на радост зареждат очакванията с повече оптимизъм. Докато си младеж, морето е до колене, любовта ти се полага по презумпция, а светът на възрастните ти е толкова далечен, колкото темата за деленето на атома. Това е съвсем естествено. Това, както се казва, е в реда на нещата.
От позицията на времето научих няколко много важни неща. Приятелството може да бъде до живот, но в никакъв случай на всяка цена. Обикновено не можем да се сърдим на онези, които ни нараняват и оставят тъгата след себе си. Човешката същност е странна и голяма част от нея не се поддава на анализ, въпреки дебелите книги на Фройд и Юнг.
Често правим неща, за които искрено съжаляваме, но понякога трябва да постъпваме с убеждението, че честта и достойнството не се купуват с пари. От магазина можеш да си купиш дъвка, но не и съвест. С годините приятелският кръг се стеснява толкова обичайно, колкото вселената не спира да се разширява.
Любовта не е просто дума. Като човек, който борави с думите, аз знам каква енергия носят те. Познавам възхода на гласните и съскащия звук на съгласни, които бързо могат да те приземят на земята. Нищо не е в състояние да победи гравитацията. С времето разбираш, че любовта е действие – ако е истинска, винаги е двупосочна. Останалото е илюзия за любов. А илюзиите нямат нищо общо с мечтите.
Да си мил и любезен не е проява на благородство. Да очакваш комплименти за това, че постъпваш правилно, е снобско и глупаво.
Вярвам, че наистина е нужно да минат години, за да осъзнаем колко е важно да проявяваме човешкото у себе си. От животните ни отличава разумът, по инстинктите не се различаваме от тях.
Може и да сме щастлива прищявка на природата, но знам че в съзерцанието на идеалната красота винаги има и болка. Същото е със сладоледа – прекалим ли с количеството, последиците за тялото не са никак приятни.
Важното е да не оставаме безразлични. Безразличието е съществуване в свят, който винаги има с какво да ни изненадва. Опитът ни прави мъдри, а с времето сърцето все по-рядко може да ни заблуди. Имаш ли силата да простиш, благодарността на другия се връща стократно.
Добротата е тази, която ни прави красиви.
Още от автора:
- Не бройте щастливите мигове, множете ги
- Даващият обич трябва да може и да приема любов
- Ах, този кратък, но тъй сладък живот
- Две срички, изпълнени със смисъла на всичко
- „Бъднуване” е дума, която трябва да изпълним със съдържание
