С приятелка си говорихме наскоро, че колкото повече години минават, толкова по-тежка става сатурновата дупка преди рождения ни ден.
Астрологията не ми е силната страна, а по-скоро весело хоби и лесен начин да обвиня за всичко зодиите и звездите, а не собствените си действия и бездействия. В Edna.bg обаче има разкошна статия на Милена Вълканова, обясняваща как, защо и кога Сатурн ни влияе (прочетете тук) и честно казано, около всеки мой рожден ден препрочитам материала, за да си припомня, че сатурновите дупки имат и положителна страна…
Замислям се обаче дали наистина Сатурн ми е виновен за навяващите депресия и меланхолия чувства или нещо друго? Може би по-скоро са цифрите на годините ми, които изведнъж изглеждат толкова грамадни и заплашителни.
33!
Както казваше милата ми прабаба, когато вече беше прехвърлила 90те – “Кога остарях толкова?!”
Разбира се, не се приемам за “стара” на тия години, но сякаш с наближаването на рождения ми ден започнах да се замислям повече за възрастта си и колко дълго време имам късмета да съм на този свят.
33!
От една страна чувствам, че сякаш вчера бях на 23, а от друга – че е било преди един живот време… Спомените ми са интересно явление от преливащи се една в друга истории, емоции, аромати и цветове, които трудно успявам да наместя в конкретно време и календарна дата. Биологичният ми часовник измерва отминаващите години по свой си начин, като ме кара да се чувствам едновременно като на 20 и в пъти по-мъдра от времето, когато наистина бях на толкова.
Всъщност, колкото повече време минава, толкова по-добре се чувствам, включително и физически. В навечерието на 33я си рожден ден спокойно мога да кажа, че съм в по-добра физическа форма от когато и да било, а най-силно щастие изпитвам от състоянието на кожата ми (кой да повярва, че това упорито акне, тормозило ме от началото на пубертета през 20те ми години все пак ще изчезне!).
Отделно се чувствам по-уверена в себе си и възможностите си, познавам се много по-детайлно, отколкото преди и така успявам да “предотвратя” случването на различни драми и излишен стрес. Например, като си спомня какви ситуации са ме влудявали преди 10 години, сега ми става смешно.
Напук на това обаче или може би точно заради него, един вътрешен глас с критичен тон започва да говори и да ме пита за всичките ми неосъществени мечти, провалени планове и неуспехи.
Докъде я докарах с професионалното си развитие? Доволна ли съм от материалното си състояние сега? Какво се случва с всичките смели амбиции за това и онова? Ще успея ли изобщо някога да ги изпълня?
И когато тези въпроси кънтят в главата ми, сърцето някак се свива и притихва.
Самокритиката е най-голямата напаст, която човек сам си навлича без дори да се усеща и която може да унищожи за отрицателно време бодрите чувства и искрящото щастие.
Та, на това основно отдавам “сатурновата” си дупка – осъзнаването, че още една година отмина, а поради една или друга причина още не съм постигнала нещо, което искам отдавна. Оттам започвам да се питам способна ли съм всъщност, правя сравнения с други хора, което пък е най-лошото и непродуктивно нещо, с което да се занимаваш.
Нямам точна рецепта как да се справя с това състояние и да се извадя от дупката на мрачните настроения, освен може би да си припомням предишните ми успехи. Да правя паралел между своето 23 и 33-годишно Аз, откривайки колко добре съм усвоила житейски уроци (някои безмилостно преподавани по няколко пъти, докато успея да ги схвана) и да се надявам, че щом съм се справила успешно досега, все ще мога да задържа същия курс и занапред.
И разбира се, да си повтарям, че най-хубавото предстои! Все пак годините са ми показали именно това – че стига да се стараеш, ще става само по-добре.
Рождените дни са началото на нашата нова лична година, която ти дава възможността още веднъж да се постараеш за мечтите си и да се наслаждаваш на вече постигнатото. И това е прекрасно!
