Колко ли двойки в тази секунда пускат ръцете си? Дали са по-малко от тези, които се хващат за ръце? Или са повече? Защо го правят? Има ли болка? Няма ли? Нужно ли е? Раздялата, която ще последва има ли смисъл? Или е плод на его? Егото, което ни поробва.
Егото е игото на съвремето.
Днес аз искам да махна своето его. Искам да опитам да махна и вашето. За да обичате свободно и без окови. Окови в любовта не ви трябват. И това не са просто думи. Това е центърът на хармоничните отношения. Когато човек обича със сърцето си е доста по-различно, отколкото когато обича с главата си.
Мозъкът не умее да чувства, той е само една машина за мислене, която не може нито да се зарадва, нито да се натъжи. Изключително са ми забавни хората, които премислят всичко. Дори собствените си емоции и усещания. Това обикновено са хора, които никога не са обичали истински и най-вече хора, които ги води разумът.
Разумът от своя страна е най-лесната жертва на човешкото его. Човек не обича заради постъпки. Човек обича, защото обича.
Ако си до другия, защото си мислиш, че така е редно, то по всяка вероятност това не е редно. Караш на автопилот, който всеки момент ще се изключи. Защо споменах егото и пускащите се ръце? Намирам пряка връзка между тези две неща. Хората много често се пускат заради его. Заради това, че не е станало по начина, по който те са си го представяли и са го искали. И се запъват на едно място и се започват едни скандали, абсолютно ненужни сблъсъци на его с его. И после защо нямало дълги, стабилни връзки? Ами няма. Няма и да има. След като всеки тръгва с рогата напред и едва ли не готов да мине през другия, няма как да се получи. Това е отровата на егото.
Тя е сладка като шоколад, но горчи в сърцето на всяка втора връзка. Колко по-лесно би било просто да се изслушваме – да чуваме какво ни казва другия. Да му споделим онова, което ние чувстваме. Онова, което ние чуваме да отеква вътре в нас. Постепенно и без налагане. Без сянката на егото, настанено между двамата като неканен любовник. Няма какво да прави този любовник във вашата собствена спалня. Няма какво да търси под чаршафите ви.
Този любовник е измислица. Той няма да ви достави удоволствие. И няма да ви покаже нищо хубаво. Този любовник е вашето его. Този любовник е егото на партньора ви. Ако се вгледате навътре в себе си, моментално ще осъзнаете, че нито един от двама ви няма нужда от любовник. Следва продължение..
