В името на живота, в името на любовта

07.08.2018 16:28

Докато всичко ни е наред, приемаме животa като даденост, каквато ни се дължи по подразбиране. Съдбата винаги има с какво да ни изненада, затова времето е най-големият ни съдник – и за доброто, и за лошото.

Той върви приведен по занемарения коридор на болнично заведение, където чакам за рутинен преглед. Ходи бавно, сякаш едва – едва краката му допират лъснатия с белина под. Санитарките го отминават, без да го забелязват, а малките деца наоколо вдигат шумотевица, която насълзява очите му от радост.

Някога е бил дете – непораснал мъж, който си е представял първата целувка, първото „обичам те“, първата голяма любов.

Именно първата (а в неговия случай и единствена) любов спасява живота му. Точно пред прага на смъртта съпругата му се съгласява да вземат единия ѝ бъбрек, за да може той да остане жив, до нея, с нея.

Разбирам това от личния си лекар – жена, която обичам не само заради докторския ѝ талант, но и заради това, че в кабинета си не посреща хората като пациенти, а като човешки същества. Всички имаме нужда от помощ, но често съпричастността в очите ни е утеха за физическите болки на другите.

Порасналият мъж с присадения бъбрек не излиза от ума ми. Образът му се е загнездил дълбоко в моето съзнание и съм сигурен, че винаги ще помня лицето му. Всяка негова крачка е стъпка в осъзнаването на важните аспекти от моето собствено съществуване. Всяко негово вдишване е моята молитва за здрав живот и благодарност за дните, които съм имал привилегията да изживея досега.

Не е нужно да съм виждал жена му, за да приветствам нейното себеотрицание. Защото любовта е отричане на себе си. Защото само чрез любовта ние можем да се наречем щастливци.

Тичат децата, докато техните майки и бащи чинно чакат реда си пред съответните кабинети в болница, чието състояние може да те разплаче. Стари пейки, приютили надеждите на болни, но и споделили усмивките на родители, научили добри вести за здравето на своите рожби.

Един възрастен мъж, който в очите на непослушковците е просто старец, прави своите бавни крачки, докато сърцето му препуска бясно, познало с времето не само любовта, но и подкрепата, която тя дава. Тази подкрепа лекува. От нея всички ние имаме нужда.

В името на живота, в името на любовта: не отминавайте случайно преминаващите покрай вас възрастни. Ние само можем да се поучим от тях. Тяхната любов е издържала капризите на времето, а какво е нашето съществуване, ако не осъзнаване на преходното.

В името на живота, в името на любовта: палете свещи в душите си, вместо да се взирате в мрака. Макар поговорката да е японска, тя в пълна степен съдържа есенцията на смисъла, който трябва да ни води напред, макар и с бавни крачки, макар и едва стъпващи по земята.

Напред, в името на живота, в името на любовта!