В името на живота, единствено заради любовта

13.06.2018 18:00

Животът кратък, дните са дълги. Времето е всичко онова, което ни дава възможност да извървим нелекия път от раждането до смъртта. В името на една единствена цел – любов.

С опита трупаме разочарования, а чрез тъгата се научаваме да ценим радостта. Срещаме места и хора – аргументи за всяко наше действие, за всяка изречена дума.

В търсене на щастието с годините осъзнаваме, че то се състои в крачките, които правим към него.

Катерене нагоре, спускане надолу, плъзване по гребена на голяма вълна, гмуркане в спокойни води.

„Защо“ е въпрос, който любовта не познава. Тя няма нужда от причина. Оправданията са ѝ чужди. Нейната сила е единствено в уюта. Комфорът ѝ ни запраща в състояние на възторг, който често изпитваме в състояние на градивна самота. Любовта не дава обещания, ответът не задължителен.

Но когато обичаме, всичко има значение.

Един приятел скоро написа на стената си във Фейсбук: „Хората са лоши! Животът е грозен!“. Моментите на отчаяние са неделима част от нашето бързо съществуване. Изпитанията трябва да ни движат напред. Доброто не може да бъде изличено. Най-лошият характер носи душа, която си струва да бъде опозната. Зад всеки лош момент стои възможност да познаем любов, каквато не сме и сънували. Затова не трябва да се предаваме.

Унинието самоубива.

Раждането, любовта и смъртта са абстракции, на които ние самите придаваме смисъл. Първо правим несигурни контури върху платното на живота, но с всеки следващ ден ставаме все по-уверени, все по-конкретни. Силуетите придобиват конкретни форми, които разочароват или ни изпълват с опитимизъм, но винаги има какво или кого да обичаме.