Някои чакат да мине и утре, докато други са съсредоточени върху действието да изживяват пълноценно всеки миг, предоставен от съдбата. Не бива да имаме никакво колебание, че случващото сега никога не се повтаря.
Невинаги утрото е по-мъдро от вечерта. Понякога един израз е отличен избор за заглавие на книга, но животът е друго нещо. Там думите имат друго значение, а делата винаги рефлектират върху съдбата на хора, които обичаме, или пък които срещаме случайно поради стечение на обстоятелства.
Не е достатъчно да обичаме някого, ако той не се чувства обичан.
Любовта изисква и не се задоволява с компромиси. Ако не даваме докрай, винаги остава пукнатина, която всеки момент може да срути измамната представа за сигурност. С дните ставаме по-небрежни към чувствата, защото рутината в голяма степен владее различните аспекти на ежедневието. Тя не пропуска и отношението към онези, на които вече сме врекли сърцето си.
Всичко има своето обяснение и отминава като летен дъжд. Склонни сме да забравяме поуките, инстинктът ни кара да продължаваме напред, но ако целта не съществува или вече е забравена, смисълът е само страница от отдавна затворена книга.
Трябва да държим импулсите в кондиция, иначе утре ще мине така, както се изнизва всяко предишно вчера.
За да очакваме, трябва да полагаме усилия и да не изпускаме целите от поглед. Те са нашата отправна точка не просто да доживеем следващия ден, а когато се събудим, да осъзнаем колко щастливи ни прави фактът, че има още какво да свършим в името на любовта.
За любовта няма извинение. Нито когато се появи, нито когато заради собствената ни небрежност реши да си отиде.
Говорим си за...
Имаме нужда бъдем част от вълнуващи истории. Самият живот ни предоставя уникалния шанс да пътешестваме през часовете като герои от филм на „Дисни“. Просто трябва да погледнем на себе си с други очи. Да си присвоим качествата на положителни герои, за да получим отзивчивостта, от която несъмнено се нуждаем като социални същества. Правим ли други хора щастливи, винаги сме на прав път към съкровището, което сме тръгнали да търсим.
Не чакайте да мине утре. Подобна нагласа предвалително обрича възможността да изпитваме радост и да усетим пълната наслада от секундите, които отмерват задъханите ни часовници. Най-важно е това, което се случва сега. Най-пълноценен е настоящият момент, в който можеш да прегърнеш, да изречеш блага дума или да помълчиш с някого, докато заедно се усмихвате на плажа под парещите лъчи на авгувстовското слънце.
Утрото никога не е по-мъдро от вечерта.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Другото лице на тишината
- Не ме променяй, нека ти остана интересен
- Аз, ти и морето, което ни притежава
- В легло, което не познава самотата
- Красива си, но трябва да поговорим
- Времето спира само за влюбените
- Врявата и безумството никога няма да ни станат чужди
- Времето като изпитание, любовта като спасение
