Успял ли си, ако не играеш честно?

11.10.2018 18:00

Позволявате ли на децата си да побеждават нечестно в някоя игра, само за да не се разплачат? Ще излъжа, ако кажа, че никога не съм го правила. Дори не е било, за да не се разстрои детето, а за да си спечеля спокойствие. Или време, в което да се заема с домакинска работа без необходимостта да посвещавам още часове в успокояване и уроци по приемане на пораженията. От мързел да се занимавам ежедневно с трудоемката работа по изграждане на здрава психика. Но истината е, че когато съм го правила, са ме мъчили угризения. Дали с действието си ще го науча, че да успееш е по-важно, отколкото да играеш честно?

Когато много ме загризеше съвестта, се връщах за реванш след като простра прането. За да загуби на някое „Не се сърди, човече“, да пореве, да му поприказвам, може би и приказка да прочета, за да вплета и честността някъде в плетеницата на подсъзнанието и да се надявам, че когато семето покълне, ще има силата да устои на арогантността на успяващите по нечестен начин.

Още от Авторите

Този кръг понякога ми се струваше омагьосан. Имах угризения и когато го побеждавах: „Добре де, казвах си, детето е малко, няма опит, нормално е да побеждавам, следващия път ще му „пусна игра“ без да забележи, за да не взема да убия състезателния му дух, ако само губи“. Размислях, защото така съм възпитавана – не ми пускаха никаква аванта като малка. Трябваше да съм съсредоточена, да мисля, да играя и ако загубя – това е. Да го приема. Без да плача. Да съм силна. Лошо ми ставаше като видех кутиите с игрите. Предстоеше изпитание „дали съм силна“. Честно казано, напрягах се да печеля, за да не ми се налага после да се упражнявам „да съм силна“. Затова намразих много игрите със състезателен характер.

В света на куклите ми нямаше състезания - само моето въображение. Там се чувствах добре. Свободна да създавам светове, да си измислям истории, да не съм задължена да стигна до краен резултат, маркиран с тикчето на победата или загубата. А само да бъда увлечена от постоянния процес на измисляне и създаване. Но за това няма какво повече да се каже, защото каквото ще да правиш, дори и да си избрал артистична професия, все ще попаднеш в някое състезание.

Дори светът на мечтателите и създателите на въображаеми светове, днес е вкаран в голямото състезание - конкурси, класации, бокс-офис, награди на различни организации, фондации, фестивали. И да искаш, и да не искаш, ще станеш зависим от рейтинг, продажби, печалби. Ще те маркетират, брандират, цитират, пиарстват, апликират (това е съвсем неправилна дума, която току-що измислих от „апликация“, но нямам предвид приложенията за телефоните, а документите, които се попълват за кандидатстване по различни програми за финансиране).

Хороскопът за НОЕМВРИ: Всичко зависи от теб!
На фокус

И наблюденията ми от света на състезанията за успех показват диагноза, която не ми носи комфорт. Това, което забелязвам, е че няма особено значение дали създаваш проекти с културна значимост или си част от шоу, което обслужва ниските страсти, защото в масовия случай не създателите на правилата в игрите, а играчите в тях изискват да не се играе честно. Да се правят компромиси заради това, че вече са успешни, известни, създали свое „име“. Обиждат се, че имената им стоят до тези на някакви други хора, които те не познават и не ги интересуват. Ще иронизирам и още - държат се като върховни богове, които не могат да седят на една състезателна скамейки с редовите богчета, камо ли с някакви случайно попаднали в класацията млади състезатели. И искат да променят правилата, създадени от усилието играта да е честна.

Забелязвам и една нова тенденция, която се проявява от няколко години. Колкото човек е по-успял и популярен, толкова повече изисква да не участва в игрите, които излъчват победители. Да присъства като фактор, да се чува името му, но да не участва в състезанието. Да бъде звезда в играта, в която отказва да участва равноправно с другите играчи. Да бъдат продавани книгите му, гледани филмите, предаванията, да има клиенти за бизнеса си, финансиране на проектите си, съвсем аналогично на претенциите на играчите от риалити форматите за самостоятелна стая, доставка на храна, право да не участват в мисии, които не харесват или считат за нещо „под достойнството си“.

Вкусно
Бърз ябълков щрудел

Ах, че вкусно!

Знам, че ще предизвикам негодувание с това заключение. И то ще започне със заклеймяването, че въобще гледам риалити формати. Да, гледам ги. Не само защото съм и телевизионер. Хвърлям им по едно око, когато кажа „шшшт“ на интелектуалните си претенции и чуя вътрешния глас, който ми предлага да не изключвам нищо и никого от наблюдението, ако искам да видя по-голямата картина. И виждам това, което тощу-що ви споделих. Когато се занимавам само с възвишени текстове и талантливи послания, които ме вдъхновяват, съм готова да прощавам слабостите човешки като на малко дете, което не е достатъчно опитно в играта на „Не се сърди, човече“. Но знам също така, че това ме обърква. Създава убеждения, които не са съвсем вярни. Като например това, че постигането на успех е равнозначно на свободата да нарушаваш правилата.

В такива моменти започвам да си мисля, че ако се стигне до сценарий в стил „Игрите на глада“, успешните хора на днешния ден биха били последните, на които ще може да се разчита за избавление на цялото.

Това наблюдение е причина да задам въпроса – успял ли си, ако не играеш честно? Още известно време това вероятно ще бъде така. Поне докато се увеличи критичната маса на тези, които ще го забележат и толкова много няма да ги радва, че ще запретнат вътрешни сили да направят нещо по въпроса и да не прилагат този принцип за самите себе си.

Със сигурност ще им е трудно, ще се наложи известно време да живеят в изолация, името им да не се чува, посланията им да се изгубват в звуковия фон на шума, който създават обичайните победители, но поне ще възпитат поколение, което носи други ценности. А това, струва ми се, е истинският смисъл на еволюцията.