Все още никой в България не създава такова кино, каквото ражда умът на Стефан Командарев. Все още неговата режисьорска работа няма аналог по нашите географски ширини. Ще се опитам да обясня защо, на базата на последните му три филма, които съм гледал.
Много е лесно да правиш кино на комерсиални, сладникави теми. Трудно е да снимаш филм на горчива тема. Такава, която оставя зрителя в ступор, оставя го в пълно мълчание сам с мислите му, които крещят в главата му с гласовете на героите, дълго след като е напуснал киносалона.
Блага (в ролята: Ели Скорчева) е един изключително силен персонаж. Персонаж който въплъщава в себе си недостатъците на всеки един от нас. Малко или много. Учителката по български език, която прави забележки за правоговора на своите ученици, но не може да се справи със суровия си живот.
Именно той, животът, я поставя в ситуация на неизбежност, притиска я до стената и ѝ показва, че може да бъде още по-лошо. И когато стане още по-лошо, си длъжен да намериш изход, длъжен си да се изправиш отново и да продължиш по пътя си. Каквото и да ти коства. Независимо от цената.
Телефонната измама, която е в центъра на целия сюжет, всъщност е метафора именно за това: за цената, която плащаме понякога, когато реалността е жестока към нас, и която ни принуждава самите ние да бъдем жестоки. В един момент сме жертви на престъпници. В следващия сме принудени да работим за тях. Да станем част от тяхната мръсна схема. Да ги накараме да ни повярват, че те са над нас, да ги заблудим, че ние също сме станали зли. В действителност да искаме само едно – възмездие и справедливост. Не мъст. Правда. Когато полицията не може да помогне – сам си помагаш. По един или друг начин.
Кинематографията е великолепна, чудесно операторско майсторство на Веселин Христов, чудесно пресъздадено напрежение, не просто пресъздадено, а внушено. Имаш чувството, че искаш да влезеш във филма. Имаш чувството, че вече си там.
Чудесна игра от всички актьори, начело с познатите лица от другите ленти на Командарев: Стефан Денолюбов, Иван Бърнев, Герасим Георгиев - Геро, Асен Блатечки, Ивайло Христов, Ирини Жамбонас и други. Всяка номинация и награда, която би могъл да получи този екип, е повече от заслужена. Казвам го като зрител.
Филмът е твърде експресивен и не подлежи на разказване. На моменти шокиращ, на моменти покъртителен, тъжен, дълбок и брутално истински. Толкова истински, колкото би могъл да бъде единствено самият живот. Животът, чиито стъпала изкачваме до края, без право на умора. Колкото и да сме изтощени. Ще ги изкачваме пак и пак и пак ще слизаме и пак ще се качваме. Извън метафората. Защото такова е битието.
Възходи и падения. "Уроците на Блага" е история за върха и дъното. Той ни показва нагледно, че едното не може без другото. И нито едно от двете никога не е окончателно.
Прочети още от Росен Карамфилов:
- „Диада“ – един филм, нужен на днешното поколение
- Загубихме приятел - нашия Чандлър, легендата Матю Пери
- В любовта няма его, в егото няма любов
- Ако беше лесна за обичане, нямаше да те обичам
- Сезоните отминават - лятото е вечно
- Да посегнеш така на красотата значи, че ти самият си плашещо грозен
- Словото и необходимостта от него във всяко време
