Уютът на ноември

15.11.2023 13:00

Винаги съм обичала ноември. Дори когато все още нямаше някакви натрупани изживявания, които допълнително да го затвърдят с причини. И вероятно това е правилният начин да се случват и всички онези неща, които отговарят на въпроса: „Защо?“. Първо обичаш нещо, просто защото го обичаш. Едно такова приятно вълнение те обзема. И се отваряш. За собственото си приемане. Тогава и пощальоните с даровете, които седят оттегчени пред затворени врати и възприятия, рязко скачат: „Тука някой се отвори“ и се втурват да си доставят пратките.

И едва после умът, складирал спомени, става достатъчно уверен, за да попълни списъка със „защото“.

Ноември ми е уютен. Контрастно уютен. Уютът да се прибереш на топло по време на първите дни, когато на ръцете, главата и шията им става студено. Приятното усещане да си обуеш топлите чорапи и да си направиш чай. Да се сгушиш в леглото с книга. Да потънеш в изживявания, които може и да не са твои, но ти дават мъдростта на изживяното. Приятното усещане да изядеш топла супа.

В моето детство храната беше по-сезонна, отколкото е сега, но някои навици остават – заради удоволствието на изживяването. Така както август ми е месеца за царевица, ноември ми е месецът за печените кестени. Варени – също. И кестенова торта може в краен случай. Ноември е единственият месец, в който ям печена тиква. Знам, че я има и после. Но тя е специалитетът на ноември. После става като черешите през август. Има ги, но не е същото като черешите в края на май, началото на юни. Ако ще да станат 100 лв. килото. Не знам как е при вас, но аз обичам изживяванията, когато са „пресни“. Когато станат рутинни и обичайни, има ги по всяко време, губя интерес. Като бананите по Коледа едно време, за които беше твърде рано през ноември. Тях ги пускаха в един т.нар. „Показен магазин“ чак през Декември. По-към Нова година. Ако щете вярвайте, но сега почти не ям банани. Е, по Коледа може да се случи да си взема.

Но най-чудесните неща, които привлече в живота ми любовта към ноември са приятелите – скорпиони и изкуството. Имам невероятно много приятели – скорпиони. Повече отколкото от всяка друга зодия. Дори 5 от тях са родени на една и съща дата – 11 ноември. Чувала съм, че има хора, които не харесват скорпионите. Не знам защо. Моите, всички са чудесни. Дори когато „хапят“, за тях може да се каже, че е с оздравителна цел, а не „смъртоносна“. По мои впечатления те са почтени. Честта им е важна, вероятно това поражда тази почтеност. Освен това не познавам нито един скорпион, който да не е естет. И обикновено хапят, когато им нарушаваш представата за „етика и естетика“, която освен, че им е вродена, те изключително старателно продължават да изграждат и уъвършенстват. Тогава нищо не е в състояние да ги спре да те боднат. Иначе са много мили и изключително верни и ценни приятели. Не съм астролог и не знам какво пише в книгите. Това са мои лични наблюдения. Най-хубавият и естетски магазин на моята улица е на приятелка – скорпион. Не може да ги сбъркаш. Може да се каже, че любовта ми към ноември внесе в живота ми приятели от висшия ешелон на етиката и естетиката. Винаги е много интересно общуването с тях.

Другото любимо ноемврийско изживяване е киното. Мога да го сравня с черешите през май. Може би вече три десетилетия, за мен ноември означава „Киномания“. По време на първите издания беше още социализъм и изведнъж - светъл лъч. Няма как да опиша каква радост беше, че ще гледаме филмите на света почти заедно със света. За мен е ритуал да си взема програмата на „Киномания“ и да потърся някое уютно кафене където да седна, да я отворя и да се зачета. Да предвкуся филмите, за да избера. Усещането за празник ме държи и до днес, макар да можем да гледаме каквито си искаме филми у дома. Но то е като с кестените и тиквата. Най-вкусни са в сезона си.

Изживяването е съвсем различно, когато заедно с други хора едновременно си отворите сетивата с готовност да съпреживеете една история през призмата на любим режисьор. Тези преживявания внасят промените в света. Особено в дни като днешните, когато, според мен, е далеч по-добре чрез изкуството да се трансформират уроците на миналото, отколкото в реални битки. През годините ми правеше впечатление, че селектираните филми изключително точно улавят есенцията на т.нар. „цайтгайст“* на специфичния моментум. И тази година не прави изключение. Общият дух на филмите в тазгодишната селекция засягат битките на човечеството - както външните, така и вътрешните. Както на творците, така и на любовниците, както на политиците, така и на привидно най-беззащитните. Снимка на света, преоценка на историята, есенцията на мъдростта, която може да послужи и на днешния ни ден.

И всичко това, споделено с приятели, с които после, преди, между два филма се сяда в някое уютно кръчме на сладки приказки, солени мезета и вино. Ноемврйски разкош.

Разбира се, когато бях далеч по-млада, сладостта на ноември означаваше и любов, и страстен секс – какъв друг да е в месеца на скорпионите? Някога бях нарекла ноемврийските интимни взаимоотношения „топлите връзки“ – първото вдъхване на мириса на студ, загрят от дъха на топло тяло, когато те целуне като се прибира; сгушването на дивана; приятното усещане да ти е топличко, вместо малко или много потно; уютът на човешката топлина, която сме готови да обменим един със друг. Вече към януари, не че я няма, ако връзката е хармонична, но някак губи атрактивността на ново или поне свежо циклично подновено преживяване.

Това е уютът на ноември, които обичам да изживявам отново и отново. И не ми омръзва. Дали така съм го привлякла и наситила защото изначално обичам ноември или го обичам заради всички тези циклично подновяващи се топли и уютни преживявания е малко като въпроса с кокошката и яйцето. Някой би казал: „Чист късмет“. Не мисля. Но не бих си дала и труда да споря. По-скоро бих пратила такъв човек на кино. Например, на „Чист късмет“ - тазгодишния филм на Уди Алън.

Имала съм и лични неприятни събития през този месец. Дори в тези моменти на редки изключения, ноември ме е подкрепял и ме е сгушвал в уюта си с усещането, че въпреки моментния дискомфорт, всъщност всичко е наред.

*Цайтгайст - термин, означаващ интелектуалния, културния, етическия и политическия климат на дадена епоха или течение.

Прочетете още от автора: