Днес ви припомняме един текст, написан специално за Edna от Росен Карамфилов. Да, той е посветен на някой от миналите великденски празненства, но посланията в него в никакъв случай не са по-малко актуални днес. Приятно четене! (бел.ред.)
Христос Воскресе, братя и сестри! Станахте ли от масите? Вдигнахте ли трапезите? Зная колко е тежко това пост-великденско настроение, в което сте изпаднали и затова реших да ви подаря един пост-великденски текст.
Е, вече може да си отдъхнете – наядохме се и се напихме както подобава. С една дума – прекалихме. Нас изключително много ни бива в прекаляването. Шампиони сме в тая област, особено когато има с какво или с кого да се оправдаем. И най-тъпото е, че в случая се оправдаваме с драмата на Господ.
След това изречение, очаквам да бъда заклеймен и линчуван от сънародниците си, замерян с домати или пък с камъни пред Народното събрание, но нищо – мен повече ме вълнува истината. Така и не се научих да бъда комформист, да се нагаждам според ситуацията, да говоря когато трябва каквото трябва, да се усмихвам като палячо, когато ми е тъжно, да бъда фалшив и лицемерен за своя изгода и т.н. и т.н.
Поради тоя факт – от позицията на непримирим с определени неща човек, аз питам: тъпченето с храна ли ни доближава до възвишеното? Къде е тънката граница между традицията, вярата и чистото консуматорство на днешния отвратителен със своята материалност свят и съответно – индивид.
Тая тема – за Духа и материята – подлежи на безкрайно обсъждане. Всеки би могъл да изложи своята теза по казуса кое от двете е по-непреходно и кое всъщност носи в себе си същината. Това да си мулти милионер, но да не си влизал никога през живота си в църква, да не си опитал даже да прочетеш Библията, понеже ти се вижда твърде голяма като обем, да не си изрекъл нито една молитва за благоденствие, да не си целунал нито една икона. Изобщо да нямаш понятие какво е благоденствие. Да си правиш селфи с приятелки пред храма, вместо да запалиш една свещ вътре. Не го възприемам...
Говорим си за...
Според моите разбирания това е трагедия, а не щастливо битуване. Не е морал, а е анти-морал. Не е възпитание за човека на бъдещето, а е погребването му. Колкото и пари да имам в джоба, никога няма да забравя къде е силата. А тя – силата, с положителност не е в преяждането с агнешко, братя и сестри! Тъй да знаете! Но вие едва ли имате необходимост някой да ви поучава и да ви обяснява къде е силата. Затова ще спра тук.
В заключение желая да кажа следното:
Изборът си е ваш. Само и единствено ваш. Моят си е мой и той е винаги да изписвам Дух с главна буква, а материя с малка. Нали съм писател – само това съм в състояние да направя. И също така понякога мога да ви припомням разни неща – за разнообразие.
Бъдете здрави и благословени!
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- "Въпреки бурите" - поезия за влюбените в Любовта
- Играта на дългото събличане и краткото обличане в пробната на влюбването
- Животът не струва 5 стотинки, ако няма кой да те обича
- За да влезеш под чаршафите на една жена, първо трябва да влезеш в ума ѝ
