Първите, за които се сещам, са най-близките ми. Няма обаче да говоря за тях, защото вече съм като тях. Къде по наследство, къде поради ежедневната ни близост, но Слава Богу, най-близките ми мъже са мъже-мечта за всяка жена или майка.

Затова искам да ви разкажа за други трима, на които съм се възхищавала още преди да се запознаем лично.

И това, ако не е късмет - след години не само ги познавам, но и работя с тях, и имам честта да ги нарека приятели, за които знам, че винаги мога да потърся.

Ще ги подредя по реда на познанството ни.

Александър Петров! Поетът – жива легенда. Написал текстовете на песните, които са възпитали не само в мен вкуса към стойностната музика. Песни, които са ме карали да настръхвам неведнъж. Сигурна съм, че и вие ги знаете. Сред тях са любимите ми „Нашия град“ и „Богатство“ на Тангра, „Безсъние“ на Чочо Владовски,  и „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“, разбира се, и много други любими на вас.

Сашо е човекът, който ми показа и доказа с годините, че не е късмет да напишеш хит, а талант. Поетът, който не включи в стихосбирката си нито един от вечните си текстове на песни, но пък показа, че за да се правят такива, не е нужно само да можеш да броиш срички и да не допускаш прозодии, а да имаш талант и сърце да пишеш поезия.

Човекът, който ми подари текста на „Молитва“ – песента, която нарекох моята молитва, защото сбъдва желания. Сигурна съм, че е така точно затова, защото е подарена от сърце и посланието, което носи е дошло от там. Сашо създаде и едни от най-красивите ми текстове (като „Някъде там“), който не ми омръзва да пея.

Човекът, който открито говори за липсата на справедливост, достойнство и състрадание у хората.

Човекът, с когото обичам да си говоря с повод и без повод, чиито съвети ценя, и който ми показа какво значи думата привилегия. Привилегия просто да познаваш някой.

За всичко това и таланта му, който самият той си цени и не пръска навсякъде и на всяка цена - му целувам ръка!

Момчил Колев! Представяте ли си някой, за когото първото, за което се сещате, ако познавате, е, че е най-добрият човек, който сте срещали. Заблуждавах се, че само аз мисля така. Докато на последния му рожден ден не разбрах, че много мои колеги певци, хора с които е работил и други, които го познават по различни поводи - всички те са на това мнение.

Докато пееше с Дони, а аз танцувах на „Ближи си сладоледа“, можех ли да предполагам преди 20 години, че някога те ще ми разрешат да й направя кавър?!  

Скоро трябваше да ми маркира една народна песен само, за да чуя как ще звучи в нашия проект. Попитах го после „Как така успя да я изпееш от раз по този начин, с тези извивки, с това чувство без да си народен певец…“ А той ми отговори – „Просто я  почувствах“… Ако искате да го чуете и вие, потърсете „Заблеяло ми е агънце“ – дуета му с Нина Николина, а скоро и нашите песни. А ако искате да чуете мъдър, но скромен човек как разсъждава, потърсете интервюта с него. Винаги има какво да научите не само за музиката.

Помня как се запознах с него. Преди може би 15-ина години отидох в студиото му и му казах, че искам точно той да ми напише песен.

Един ден се роди „Някъде там“, на която Сашо написа текста. Да я изпея и да снимам клип с любимите ми актьори - Мария Каварджикова и Любимир Бъчваров беше моя поредна сбъдната мечта. В клипа има една бяла лястовичка. Точно такъв символ беше за мен тази първа песен, написана от Момчил. От онези знаци, които ти показват, че това е моментът! Това е човекът! И това е пътят!

Тя постави началото на един нов период от музиката ми. На песните, написани от душа и едно дългогодишно приятелство, за което съм безкрайно щастлива и благодарна. Но това сякаш не ми беше достатъчно, за да изразя доволството ми от това, че имах песен, написана от него. Тя ме вдъхнови да нарисувам дори картина. Спомням си как отидох в ателието на художника Мишо Лалов и го помолих да ми помогне да изразя усещането върху платното.

А можех ли и да мечтая, че днес единствената картина, която съм нарисувала ще стои в хола на дома му на най-централното място сред техни снимки и спомени.

Момчил стана музикален продуцент на всичките ми албуми. Написа после още много песни за мен. „Любов и кафе“ кръстих втория ми албум на една от тях.

Тази година сбъднах и друга моя мечта. Момчил - любимият ми композитор! С него завършваме цял един албум само с негови песни или аранжименти! „По пътя“ ще излезе скоро и съм сигурна, че това  е правилният път – да работиш с хора, които творят със сърце и душа. Харесва ми да вървя по него и знам, че сърцето не греши.

И двамата - и Сашо, и Момчи имат прекрасни семейства! Което също е говори за това какви хора са.

Константин Кучев! Едно усмихнато момче, което след децата ми, и учителите ми по педагогика, ми показа колко красив е детският свят, когато влезеш в него. И най-вече, когато го носиш в себе си. Момчето с китарата, ситара, цигулката и голямото сърце, което помага на малки и големи да открият своя глас и свят, да ги разгърнат смело, да творят, да потърсят детето в себе си, и да споделят най-чистите си намерения открито и с много любов към хората, към музиката, към живота.

Винаги, когато видя Косето, дори и когато не пее - грее. Защото е добър отвътре. Защото животът дава само на тези, които се раздават. Косьо е певец, цигулар и композитор. Преподава и твори музика с малки и големи неуморно. Никога не съм виждала човек, който още няма свои деца да знае точно как да подходи към другите, да ги приема като свои. Той е по-малък от мен, но се радвам, че мога да се уча от таланта му да обича хората и да намира пътя към тях. Защото е чист като дете, може да се радва като дете, да играе като дете, и да мисли като възрастен, когато трябва. Той е най-добрият копмозитор-импровизатор, който съм срещала.

Щастлива съм, че създадохме заедно проекта Тананикаща йога, че написахме цял албум с „Вълшебни песнички“ за деца и родители и продължаваме с втори.

Само като си помисля, че съществуват такива хора ми става топло и светло. Благодаря им, че са част и от моя живот! Пожелавам им здраве, вдъхновение, доброта и красота около тях! За да имат такива дарби не е случайност. Красивите сърца се познават и запомнят не само с песните, които създават!

Какво повече й трябва на една жена – да има трима мъже, които да обича и с които живее, и да знае, че има поне още трима, на които иска да прилича!

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Още от Светла Иванова:

• Трима мъже, на които искам да приличам

• Роди ме, мамо, с късмет!    

• Как да разпускаме?

• Как ще ги стигнем хамериканците?

• Коя е моята най-добра приятелка

• Каква баба бих искала да стана