Днес искам да ви препоръчам три стихосбирки. Наясно съм, че поезията е бутиково изкуство и в голямата си част остава отместена някак встрани. Не бива да е така. На вашето внимание – три заглавия. И то от български автори.
1. „Канела“ от Елин Рахнев
Говорим си за...
„Канела“ е образец за това как се пише мощен бял стих. Напоена с характерните за Елин Рахнев метафори, тя представлява една малка библия за любовта и красотата. Тя е катарзис и издигане във висините. В съчетание с корицата и илюстрациите на Кольо Карамфилов, книгата е едно същинско бижу. Рядкост и култ и лукс, които все още можете да си позволите. Ето едно стихотворение:
КАНЕЛА
защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1
когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига... над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за
какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е ...Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там,
да гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…
2. „Жената и мъжете, които бях“ от Димана Йорданова
Сразяващ дебют. История, разказана в стихове. История за кратката еуфория от сближаването и дългото превъзмогване – бавно и болезнено надмогване на себе си. Отказ от възможността да си сложиш точката, независимо колко поводи за това ти дава живота. Тази стихосбирка ще ви покаже как се диша през корема. Ще ви напомни колко е лесно да си тръгнеш и колко е трудно да останеш.
Димана Йорданова не си измисля. Тя умело борави със своята собствена лудост, за да ни поднесе поезия, в която няма никакви примеси и никакви клишета. Чиста поезия, извлечена от недрата на ума и вляла се в новото сърце на нейния любим.Същото, в което нея я няма. Онова, което тялото му отхвърли...
Ето едно стихотворение:
И
страдам за някои хора,
както се страда за изгубена фиба,
грижливо неползвана,
а е можело
един ден да си я сложа,
и е можело да ми отива.
3. „Там, където не сме“ от Георги Господинов
Познавате това име. Познавате този автор. Навярно сте чували за това, че литературата му прослави страната ни навън. Едва ли има нужда да ви напомням за блестящите „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“. Вие отдавна сте ги прочели. Ако не сте – ще го направите. Започнете с тази стихосбирка. Тя е едно великолепно пътуване към местата, където не сме. Тя е поредното напомняне, че раят е винаги другаде. Тя е спомен и реалност, тръгване и завръщане, заминаване и оставане. Вместо да говоря излишно – завършвам със стихотворение:
БОЖЕ НА БЕРЛИН
на берлинските облаци
и на небето му,
Боже на берлинския вятър,
на берлинския дъжд,
който пада отвесно,
и на мъглите му,
Боже на ранния мрак
през ноември, на неделите
и на празните улици,
Боже на разцъфтелите
минзухари край Халензее
в края на февруари,
Боже на закъснелите
вдовици от Вилмерсдорф
(сини коси и коприна),
оцелели от бомбардировките,
уморени от мира,
в който трябва да се умира,
Боже на сватбените торти
в края на Ку’дам,
на бисквитените младоженци,
ангелчета от белтък,
Боже или Аллах (както ти викат)
на арабските хлябове,
на айрана и дюнера,
Боже на новите турски квартали,
сателитните им антени,
старите турци по пейките -
повече там по-малко тук -
новите евреи на Кройцберг,
Боже на китайките с лалетата,
само 2,50 за десет,
Боже на ширпотребата
(мернах те на Щутгартерплац),
Боже на евтинията,
порцелани сатъри тенджери,
китайски джезвета за турско кафе,
апарати за кръвно, ножове, шалове
и запалки,
Боже, Буда и Шива
на индийските магазини
пред Zoo,
Боже на Александерплац,
окупиран от кранове,
Боже на Стената,
която падна и не падна,
Боже на великия кръговрат
кичът – в история,
историята – в кич,
Боже на Мадона и младенеца,
който лепи афиша й,
но ще пропусне концерта,
Боже на майките и
Боже на новородените,
бебешки Боже,
Боже-бебе,
бъди милостив към нас,
поредните под небето ти.
