Почти всяка година надпреварата за наградите „Оскар“ придобива политически оттенък в негативна посока. Дали защото няма достатъчно чернокожи сред номинираните, или пък защото сред отличените режисьори има доказан сексуален насилник, или заради някаква друга, Бог знае каква причина, златните статуетки, които уж се раздават за постижения в киното, успяват да разбунят духовете досущ като изказване на президента Доналд Тръмп.
Тази година, за щастие, смятам, че има радостен повод да се коментират ранните фаворити за „Оскар“-ите от гледна точка на политическата коректност. По всичко личи, че три дами ще се борят за победа в категория, която не е за главна, нито за поддържаща женска роля.
Точно така, по всяка вероятност не една, не две, а цели три дами ще разбият царуващия стереотип в една от категориите, традиционно доминирани от мъже през всички години на раздаване на филмови награди. Става дума, разбира се, за „Оскар“-а за режисура.
Въпросните три дами няма да достигнат това постижение, защото ще има специално обособена категория за режисьори от нежния пол, нито вследствие на шумен скандал месец преди обявяването на номинациите. Не, техните три филма вече са излезли по кината в Съединените щати – един от тях дори стигна нашите географски ширини – и ще бъдат отличени по най-стария критерий за награждаване в която и да е сфера на живота. Техните три филма просто са много добри.
Гал Гадот - жената чудо на нашето време
Тези три дами са елегантни и красиви, но основният им атрибут за постигане на професионални успехи не е външният им вид в рокля на червения килим. Те са се специализирали зад камерата, а не пред нея, в бизнес, който издига в култ физическата красота и, предвид постоянния поток от обвинения в последните два месеца, явно създава условия за насърчаване на сексуалното насилие.
Затова за тези три дами си струва да се поговори малко повече.
Катрин Бигелоу, „Детройт“
„Ако има съпротива срещу жени, правещи филми, избирам да я игнорирам като пречка поради две причини: не мога да променя пола си и отказвам да спра да правя филми.“ Катрин Бигелоу прави това изказване през 1990 година. Тогава тя вече е режисирала три филма без особени постижения в критическо или комерсиално направление. Година по-късно това се променя рязко.
Тогава по кината излиза „Точка на пречупване“, 90-арската култова класика със смайващи каскади и звезден саундтрак, която превръща Патрик Суейзи и Киану Рийвс в екшън герои. Светът е в шок, че тестостеронен екшън филм за агент на ФБР под прикритие и банда обирджии, пристрастени към адреналина и екстремните спортове, е режисиран от жена.
И номинираните са... ранните претенденти за Оскарите
След „Точка на пречупване“ Бигелоу остава настрани от камерата в продължение на почти 10 години. Най-големият ѝ триумф идва през 2009 година, когато става първата и досега единствена жена, печелила „Оскар“ за режисура, с военния си трилър „Войната е опиат“. Наред с Бигелоу, във филма блести и актьорът Джереми Ренър в първата си голяма главна роля след дълга кариера, прекарана предимно в сенките на второстепенни превъплъщения.
„Враг номер едно“, филмът на Бигелоу за убийството на Осама Бин Ладен, ѝ носи и номинация като продуцент, след като лентата е номинирана за най-добър филм. Тази година тя ще се бори за победа с „Детройт“, драма по истински случай, базирана на расовия бунт в американския град в щата Мичиган преди точно 50 години.
Родената през 1951 година Бигелоу никога не се е възприемала като пионер за жените в киното. По нейни собствени думи силата ѝ е в изследването и разширяването на ролята на киното като средство за масова комуникация, а не в разбиването на полови роли или традиции. Това със сигурност е така – в противен случай днес надали щяхме да я помним като нещо повече от бивша съпруга на Джеймс Камерън.
Джейсън Момоа – модерният мачо на седмото изкуство
Грета Гъруиг, Lady Bird
На възраст от 34 години Грета Гъруиг има участия в 27 пълнометражни филма. И не, тя не е звезда още от дете – екранният ѝ дебют е от 2006 година, когато е на 23 години. Можем да поспорим, че и все още не е звезда – почти всичките ѝ филми са независими и не дотам известни продукции, разпространявани предимно по фестивали.
Това, което е безспорно, е, че на 34-годишна възраст красивата, млада, енергична и талантлива Гъруиг е доказана и изключително опитна актриса и сценаристка, а от отзивите спрямо филма ѝ Lady Bird, на който българските филмови дистрибутори още не са дали превод, можем да си направим извода, че е усвоила и тънкостите на режисьорската професия доста добре за дебютант.
Въпреки изключителната си продуктивност и неутолимото си желание за работа, Гъруиг остава далеч от успеха до 2010 година, когато за първи път работи с уважавания, награждаван и независимо финансиран режисьор Ноа Баумбах. Двамата стартират и извънекранна романтична връзка, а общите им проекти дотук са три – последният от тях, „Госпожица Америка“, беше и моят първи досег с творчеството на Гъруиг, тъй като беше разпространен през фестивалната програма на „Киномания“ през 2015 година.
Дотук Lady Bird, режисьорският дебют на хиперенергичната русокоса актриса, се радва на изключителния рекорд да бъде филмът със 100% рейтинг на критическо одобрение в сайта Rotten Tomatoes с най-много постъпили отзиви. Иначе казано, дотук 185 професионални филмови критици са се изказали за Lady Bird и нито един от тях не е бил отрицателен в оценката си. Ако това не е достатъчно красноречиво, не знам какво е.
Суперчовек или супер секси - Хенри Кавил е и двете!
Пати Дженкинс, „Жената Чудо“
Пати Дженкинс е единствената от трите дами в нашия списък, чийто филм е достигнал до нашите географски ширини. Той не е независима продукция, драма с комедиен привкус или трилър по истински случай. Той е супергеройски филм за масите по цял свят. И, за щастие, е достатъчно добър, за да превърне главната си героиня в пример за подражание за момичета и жени по цял свят. Това, разбира се, е „Жената Чудо“.
46-годишната Дженкинс има едва два режисирани филма зад гърба си и през по-голямата част от кариерата си е работила в телевизията. През 2003 година на екран излиза потресаващият трилър по истински случай „Чудовище“. Чарлийз Терон играе главната роля на серийната убийца Айлийн Уорнос, осъдена на смърт и екзекутирана през 2002 година, а зад камерата е именно Пати Дженкинс.
Носителят на „Пулицър“ Роджър Ибърт категорично определя лентата за филм на годината в личната си класация, а Терон печели „Оскар“ за главна женска роля за превъплъщението си. Дженкинс е хвърлена право в светлината на прожекторите и спекулациите около евентуалния ѝ следващ проект са многобройни, но именно тогава тя забременява с първото си дете и прекарва следващите 10 години в работа по телевизионни проекти, за да изпълни майчиния си дълг.
За него трябва да се говори: Из филмите на чаровния Майкъл Фасбендър
Едва тази година по кината излезе вторият филм на Дженкинс, който по всяка вероятност ще ѝ донесе и номинация за режисура. „Жената Чудо“ порази критиците в цял свят със силата на своите теми и послания, зашеметяващата си визия и саундтрак и с перфектната Гал Гадот в главната роля.
Зрителите също казаха тежката си дума – към момента „Жената Чудо“ е най-печелившият филм за произход на супергерой в историята на киното, както и най-печелившият филм, режисиран някога от жена. Пати Дженкинс вече е обвързана в капацитета на съсценарист и режисьор на продължението и с това ще счупи поредния рекорд, тъй като ще стане първата жена, получила 20 милиона долара хонорар за режисура.
Предвид темпото, с което Дженкинс действа дотук, няма да е учудващо, ако третият ѝ режисьорски проект едновременно спечели „Оскар“ за най-добър филм и стане най-печелившият филм в историята на седмото изкуство. Това може да звучи като шега на този етап, но феновете на „Жената Чудо“, сред които е и моя милост, съвсем сериозно могат да се надяват, че режисьорката на многообичаната лента ще получи най-високото критическо признание още тази година под формата на номинация, а защо не и на награда „Оскар“.
