Тревожността ни поразява, без да я очакваме. Без да я каним в умовете си. Без да я допускаме в съзнанията си. Без дори да разбираме кога идва и дали въобще си отива. Без да знаем какво я предизвиква. Тя е един невидим враг, който ни очаква зад ъгъла и всеки момент може да нападне.
Често пъти се оказва, че този враг изобщо не съществува, а ние само си мислим, че е там и че всеки миг ще ни нападне. Ние така си мислим и това чувстваме, но тревожността всъщност е плод на самата действителност, в която живеем, и заради тази действителност зачестяват моментите, в които сме уплашени, моментите, в които не намираме изход, моментите, в които ни идва да се откажем, моментите, в които се чувстваме безпомощни, слаби и сринати със земята. Иначе казано – тревожни.
Това е тема, която не трябва да бъде подминавана. Напротив – на тази тема трябва да се говори много. Тази тема не е нито женска, нито мъжка. Тази тема е една от многото невидими рани в човека. Аз като един писател се интересувам от това, не само да обезболя раната, но и да помогна тя да зарасне. Иначе няма никакъв смисъл. Това е като да лекуваме кашлицата, но не е проблемът в белите дробове. Като да обръщаме внимание на симптоматиката, но не и на причината за инфекцията.
Причината за тревожността е както сложна, така и съвсем простичка – тя е свързана с множеството човешки страхове, несбъднати желания, копнежи, ужаси, падения. Тоест – тя може да е свързана с целия спектър от емоции, които ни спохождат. Отдавна е измислен изразът „мисли позитивно”. И тук човек си казва – добре де, ама на какво отгоре? Откъде да дойде тая позитивна мисъл, като я няма във външната среда? Да я изкопаем отнякъде ли?
Говорим си за...
Всъщност да – в преносен смисъл трябва да изкопаем. Ако я няма, трябва да я намерим. А този, който постоянно повтаря, че я няма, е обикновен черноглед глупак. Не че и аз не съм черноглед. Понякога всеки е. Въпросът е както умеем по природа да ставаме черногледи, така да умеем и обратното – да сме крайни оптимисти в песимистична ситуация. Още се боря с това. И знам, че когато го овладея, животът ми ще стане песен.
Има и друго – човек е тревожен, защо иска винаги да му е идеално. И толкова се тревожи, че това идеално може да бъде заменено с кошмарно, че прекарва всяка секунда в едно такова вътрешно треперене. Именно това вътрешно треперене е тревожността. Да си непрекъснато на нокти, че хубавото ще прелее в лошото. Напротив – бъди подготвен за най-лошото, за да се зарадваш на хубавото. И тогава в главата ти ще има място за какво ли не, но не и за тревога. Ще видиш!
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Сбогуване със старата година и посрещане на новата с трепет
- Всеки човек е човек, малко хора са личности: за Боян Петров и филма „Отново съм тук“
- Погали жена си, не я удряй!
- „Игра на калмари“ – сериалът, за който всички говорят
- Страхът от изневяра води до изневяра
- Когато системата се чупи, интернет човечеството се пречупва заедно с нея
- Мария Бакалова е прекрасна актриса и „Жените наистина плачат“ го доказва
- Мълчанието е по-страшно от скандала
