Тревожността – една ежедневна битка с невидим враг

тревожност страх
Снимка: iStock

Тревожността ни поразява, без да я очакваме. Без да я каним в умовете си. Без да я допускаме в съзнанията си. Без дори да разбираме кога идва и дали въобще си отива. Без да знаем какво я предизвиква. Тя е един невидим враг, който ни очаква зад ъгъла и всеки момент може да нападне.

Често пъти се оказва, че този враг изобщо не съществува, а ние само си мислим, че е там и че всеки миг ще ни нападне. Ние така си мислим и това чувстваме, но тревожността всъщност е плод на самата действителност, в която живеем, и заради тази действителност зачестяват моментите, в които сме уплашени, моментите, в които не намираме изход, моментите, в които ни идва да се откажем, моментите, в които се чувстваме безпомощни, слаби и сринати със земята. Иначе казано – тревожни.

тревожност страх
Снимка: iStock

Това е тема, която не трябва да бъде подминавана. Напротив – на тази тема трябва да се говори много. Тази тема не е нито женска, нито мъжка. Тази тема е една от многото невидими рани в човека. Аз като един писател се интересувам от това, не само да обезболя раната, но и да помогна тя да зарасне. Иначе няма никакъв смисъл. Това е като да лекуваме кашлицата, но не е проблемът в белите дробове. Като да обръщаме внимание на симптоматиката, но не и на причината за инфекцията.

Причината за тревожността е както сложна, така и съвсем простичка – тя е свързана с множеството човешки страхове, несбъднати желания, копнежи, ужаси, падения. Тоест – тя може да е свързана с целия спектър от емоции, които ни спохождат. Отдавна е измислен изразът „мисли позитивно”. И тук човек си казва – добре де, ама на какво отгоре? Откъде да дойде тая позитивна мисъл, като я няма във външната среда? Да я изкопаем отнякъде ли?

жена кафе прозорец тъга сутрин изгрев залез
Снимка: iStock

Всъщност да – в преносен смисъл трябва да изкопаем. Ако я няма, трябва да я намерим. А този, който постоянно повтаря, че я няма, е обикновен черноглед глупак. Не че и аз не съм черноглед. Понякога всеки е. Въпросът е както умеем по природа да ставаме черногледи, така да умеем и обратното – да сме крайни оптимисти в песимистична ситуация. Още се боря с това. И знам, че когато го овладея, животът ми ще стане песен.

Има и друго – човек е тревожен, защо иска винаги да му е идеално. И толкова се тревожи, че това идеално може да бъде заменено с кошмарно, че прекарва всяка секунда в едно такова вътрешно треперене. Именно това вътрешно треперене е тревожността. Да си непрекъснато на нокти, че хубавото ще прелее в лошото. Напротив – бъди подготвен за най-лошото, за да се зарадваш на хубавото. И тогава в главата ти ще има място за какво ли не, но не и за тревога. Ще видиш!   

жена тъга дом почивка диван
Снимка: iStock

Прочетете още от Росен Карамфилов:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти