Не ми разправяйте, че можете да контролирате биохимията си. Поведението, действията, мислите, чувствата и разума – да, но биохимията, съжале боку, пийпъл, там не става. Обяснявам. Човек изпитва всякакви емоции – от любов до омраза, от уважение до презрение, от желание до отвращение, от съпричастност до ненавист, и всичко между тях с всичките му нюанси, това са все емоции, все преценки, все заучени положения или тепърва за научаване и усвояване. Всичко е плод на прочетено, видяно, чуто, недочуто, изпитано и неизпитано, случва се и това е. Даже не можеш да предизвикаш някои неща, просто те тресват като гръм от ясно небе. Даже не можеш да ги предвидиш, дори да си ги очаквал.
Общо взето животът е на угад, как ночью по тайге, и сигурно затова така го е измислила майката натура. Най-елементарното е първосигналното действие. То и затова е първо-сигнално. Преди да включиш втората система. Ама после трябва да я включиш, затова ти е дадена. И да мислиш. Да анализираш. Да преценяваш. Да вземеш решение какво защо как. И това е непрекъснато. Щото дори като спиш, животът ти си продължава. Е, можеш да го проспиш, но това е метафорично казано, въпреки че съвсем реално си съществува като начин на битуване.
И това го пиша по повод, дето аз съм била влюбена в женен мъж. О, не влюбена – загубена, погубена, умряла от любов. Уууу, мръсница, а? Ууууу, безсрамница такава, а? Ууууу, пачавра долна, а? Айде, коя от вас първа ще хвърли по мен метлата си, с която кръжи над студеното семейно ложе или над празното си такова? Говоря ви за любов, за чувства, за инстинкти, които не зависят от брачни свидетелства, златни халки, имотни състояния, семеен бит и невинни дечица, патки такива!
Никого не съм отнела от децата му, през ума не ми е минавало даже, не съм се бъркала в чуждо битие, просто съм обичала и са ме обичали. Това не се контролира, бе! Не можеш да натиснеш копчето, не може да дръпнеш шалтера, то една свещ нямаш дъх да духнеш да я угасиш, вие за млъкни, сърце ми говорите. Контролираш поведението – спираш срещите, спираш разговорите по телефона, раздялата във физическия смисъл е по силите на всеки в името на общото добро (това е много тъпо, щото не е твоето добро и не е неговото, обаче общото съвместно съществуване е невъзможно, ако си възпитан в почтеност), местиш се в друг град, в друга държава, на друг континент, на друга планета и…? И нищо.
Очи, които не се виждат, се забравят е краставици на търкалета. Раздялата е като вятъра, угасва слабата любов и усилва силната? Трънки и глогинки! Това да не ти е топломер, та да го намалиш от 6 на 1 или да го изключиш изобщо. Най-много да замръзнеш, ама твоя си работа и вселената така не работи. Вселената ни предпазва от измръзване, щото не се е трудила милиарди години, та да ни харчи по глупав начин. За разлика от нас, тя е мъдра. Просто биохимията ни се пренарежда сама. Когато му дойде времето. На биохимията не можеш да й се бъркаш в работата. Просто не можеш. Затова ни е дадена втората сигнална система, за да си мислим, че нещата зависят от нас и да се стараем да са в рамките на възможностите ни.
Примерът ми нарочно е хард, за да си се заяждам, но относно поведението и биохимията нещата наистина стоят така. Управляваш мислите, знанията, нервите, поведението си. Чистата биохимия – не. Дано се научиш, дано успяваш, прекрасен крехък белтъко, възхитителен човеко, защото ти твориш и доброто, и злото, и Саграда фамилия, и атомната бомба, ти режеш пъпната връв на живота и ти му затваряш очите. Дръж ги отворени в този отрязък от време, който ти е отреден. И тогава нищо няма да е напразно.
„Гледай сега, взимаш празно шише от минерална вода, стискаш го, доближаваш го до белтъка на счупеното яйце и хоп! – засмукваш го само него, така ги разделяш идеалнооооо!“ Скъпият репетира мастер шеф, на това му викам да си носиш работата вкъщи. „Е, с белтъка ти се получава…“ „И с биохимията ми се получава, нали всичко е биохимия – той връща белтъците от шишето обратно в чинията. – Сега ще ги разбия и ще направя чуден омлет, жълтъкът също е белтък, нали, Скъпа?“
Боже колко съм крехка в ръцете му, боже!
